Ройтерс

След две десетилетия на безпрецедентен просперитет новите пазарни икономики в Европа са изправени пред кръстопът, който може да отведе някои от тях до още по-значително развитие, а други да осакати.
От Прибалтика до Черноморието десетте бивши комунистически страни, които се присъединиха към блока на богатите държави след 2004 г.q може би ще направят преоценка на икономическите си модели, за да се справят с кризата, която не се очаква да премине до края на следващата година - в най-добрия случай. Други, които не са членки на Европейския съюз, също понесоха ударите на кризата, но не пристъпиха към реформите за отваряне на пазарите си, каквито се изискват за присъединяване към ЕС и това ги постави в неизгодна позиция в желанието им да се възстановят.

Кой е най-надеждният модел

Сега тези държави от ЕС, които зависят от инициираните от Международния валутен фонд спасителни планове, като Латвия, Унгария и Румъния, както и Украйна, Сърбия и други, които не са членки на блока, трябва да намерят начин да ограничат държавните разходи на фона на спадащия икономически растеж и бюджетен актив. Държавите в ЕС трябва също така да се запитат колко бързо могат да въведат еврото и дали основаният на износа икономически модел, хвален от мнозина, всъщност е най-надеждният. Политици от региона ще обсъдят тези теми на 15 май на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Друг интересен въпрос е дали тези страни ще продължат да се придържат към неолибералните реформи, към които Западът някога ги подтикна - тема, която предизвиква по-малко ентусиазъм в Париж, отколкото в Прага. "Намираме се на кръстопът в процеса на обединение, смята Ларс Кристенсен, главен икономист в Danske bank. - Сега наистина виждаме разликите между страните, които продължиха да извършват реформи през тези 20 години, и онези, които просто отвориха икономиките си."
ЕБВР предвижда, че икономиката на новите пазари ще се свие с 5,2 процента през тази година, тези на балтийските държави - с двуцифрена процентна стойност, а тази на Украйна, която получи помощ от МВФ - с 10 процента. "Последното тримесечие на 2008 г. беше катастрофално, а първото на 2009 г. - много лошо, коментира президентът на банката Томас Миров пред Ройтерс. - Поотлепихме се от дъното, но е невъзможно да направим прогноза за нещо по- добро от това, което сме постигнали засега."
Експертите смятат, че повечето от десетте източни членки на ЕС са в добро състояние, след като изоставиха централното планиране от съветски тип в полза на пазарния модел. Според Дойче банк жизненият стандарт в страните от източната част на ЕС се е увеличил с 50 до 70 процента в сравнение с нивото си от 1990 г., непосредствено след падането на комунизма. Сега той е 59 процента от средния за ЕС.

На три скорости

Има разлика обаче между страните от 27-членния блок и тези извън него, както и голямо разделение между държавите в самия ЕС. Икономистите отделят тези страни, които извършиха мъчителни реформи, след като влязоха в ЕС, от онези, които се отпуснаха по вълната на чуждестранните инвестиции в едно десетилетие на растеж, помогнало на всички без значение каква политика водеха.
Първата група включва чехите, словаците и поляците, които овладяха финансовите си дела и привлякоха чуждестранни компании, но страдат от спада в търсенето, който спъва промишленото производство. Другите, като Унгария и България, се забавиха с подобряването на бизнес климата, а Латвия, Литва и Естония изтеглиха изгодни кредити, за да захранят експлозивния си икономически растеж, но сега станаха жертви на болезнен срив. "Страните, които се намират в най-тежко положение, са в тази ситуация, защото не извършиха достатъчно динамични реформи, смята Робин Шепърд, директор на международния отдел в мозъчния тръст "Хенри Джаксън съсайъти". - Вследствие на трудностите, които срещат обаче, за тях става все по-трудно да извършат тези реформи."
Тези членки на ЕС, които изградиха силна индустрия като основа на икономиката, може да се върнат към бързия икономически растеж през 2011 или 2012 г. , ако търсенето в еврозоната - основния пазар за експортните им стоки - се възстанови, особено след като кризата удари техните валути и ги направи по-конкурентоспособни.
Икономическата криза разтърси политическия живот, предизвика протести и насилие в региона и изигра роля за падането на правителствата в Латвия, Унгария и Чехия. Въпреки явния завой към засилване на държавната намеса в икономиката на Запад, което включва пакети за стимулиране и спасителни планове за частни фирми, правителствата на изток в общи линии се придържат към правилата, които следваха по пътя на присъединяването към ЕС. Новото правителство на Латвия проучва възможностите за намаляване на държавните разходи с до 40 процента, за да задържи бюджетния дефицит близо до седемте процента от брутния вътрешен продукт, които изисква МВФ, за да предостави спасителен пакет.
Румъния и Унгария (последната отдавна си е извоювала репутация на страна, която бави реформите заради отказа си да модернизира раздутия си пенсионен сектор, наред с другите реформи) също правят планове да съкратят значително разходите заради зaбавящия се икономически растеж и по-ниските приходи. Според икономистите тези мерки може да се окажат последната преграда, която ще предпази страните да не изпаднат в неплатежоспособност.
Някои се изненадват от това, че там, където правителствата паднаха, политическите сили предпочетоха да формират нови технократски кабинети вместо да се поддадат на заcилващия се обществен натиск за прокарване на по-популистки политики. Въпросът е колко време политиците ще могат да поддържат тази линия. В повечето държави в региона ще има избори през следващите две години, резултатите от които ще зависят от това колко ще продължи икономическата криза и дали на гласоподавателите им е омръзнало от реформи.
"Голямата опасност, която виждам, е, че политиците може да се уплашат от обществения натиск за повече разходи в социалната сфера дотолкова, че да се откажат от реформите, коментира Катинка Бариш, заместник-директор на Центъра за европейски реформи. - Това може да навреди на възможността на държавите да регистрират икономически растеж в средносрочен план."