Иглика Горанова

Днес парламентът трябва да гласува попълването на 23 позиции в агенции и комисии. Постовете са важни – шеф на НОИ, Комисия за защита от конкуренцията, надзора на Агенцията за приватизация, пенсионни фондове, Сметна палата. Другата седмица се очаква да предложат и кандидат за поста шеф на БНБ, защото мандатът на Иван Искров (бивш депутат от НДСВ) изтича през октомври.
Защо комисии и защо агенции? Отговорът е прост – по някакво странно правило, освен че тези постове се разпределят от НС, т.е. са мандатни, там и заплатите са по-високи в сравнение с министерствата например. Да си спомним как бившият царски депутат Стоян Кушлев, който оглави комисията за конфискация на незаконно придобитото имущество си гласува заплата от 7 хил. лв., защото постът му бил рисков. Някой го предаде и се наложи парламентът да приема специални нормативни актове, които да ограничат донякъде апетитите му.

Позиции само за политици

Имената, които предлага тройната коалиция за новите постове, са повече от любопитни. Те изобщо не се връзват с твърдението на секретаря на ИБ на БСП Антон Кутев, че няма партийни назначения в държавната администрация, но затова пък будят купища въпроси, свързани с подновяването на състава на следващия парламент.
Като погледне човек списъка, спокойно може да каже, че на държавните постове ще се уредят сегашни и бивши депутати, които най-вероятно не са в списъците на ръководството за предните места в листите. Иначе няма обяснение защо депутати с дълъг парламентарен стаж изведнъж се преквалифицират като чиновници и така се скриват от политическата сцена.
За нарушаването на законите за конкуренцията ще следят неколцина от настоящите леви избраници. Това са Ненко Темелков, Диана Хитова и Евгени Иванов. Жълтата избранничка Марияна Костадинова отива в Комисията по финансов надзор, а колежката й юристка Надя Антонова от БСП – в надзора на Агенцията за приватизация. Мнозинството предлага за шеф на Бюрото за контрол на СРС-тата зам. правосъдния министър Бойко Рашков, който преди години оглавяваше Националното следствие и беше депутат от Коалиция за България. Негов заместник ще бъде бившият правосъден министър и бивш депутат от НДСВ Антон Станков, който от началото на декември 2008 г. е в Управителния съвет на здравната каса.
Както се казва има си правило в политиката и то е: нищо не се губи. Щом една партия е поела ангажимент към своите, тя го отстоява докрай, което е добре за бъдещото й. Но пък създава един проблем с гражданството. Където и да завърти глава човек това правило непрекъснато се потвърждава, което обезкуражава непартийните експерти. Те от своя страна обилно и нецензурирано коментират по форумите правилата на партиите. Дали са прави е друг въпрос. И в други европейски страни министри се уреждат на постове в ЕК например. Или пък се кандидатират за кметове. Въпрос на лично решение, а не на действащо законодателство.

Идеи преди избори

Яне Янев, шеф на РЗС, оцени ситуацията у нас и веднага заяви, че Конституционният съд трябва да се реформира, тъй като „се е превърнал в сиропиталище за политически аутсайдери“. Даже предложи правила – КС да не е орган, в който трябва да се допускат партийни кукли на конци, бивши партийни секретари, бивши министри и хора над 70 години. Тези идеи едва ли ще се приемат, но със сигурност звучат ефектно. И носят гласове.
Всъщност, целият дебат за това дали е морално да се правят кадрови промени непосредствено преди един кабинет да си отиде, звучат някак изкуствено. Такива промени прави всяко правителство, преди да си тръгне. И всяко народно събрание.
За да не е толкова дразнещо обаче, е по-честно да се сложи на определени постове табелка: „Резервирано за политици“ и с това спорът да приключи.
А останалите места в държавната администрация и съдебната система да се попълват с прозрачни конкурси, както е в Европа.