Следващата седмица правителството на САЩ ще публикува най-новите си данни за брутния вътрешен продукт за третото тримесечие на 2019 г. Можем да заложим, че това ще предизвика дебат сред специалистите във Вашингтон и на „Уолстрийт" дали най-голямата икономика в света се насочва към рецесия - и какво би могло да означава това за преизбирането на Доналд Тръмп, пише Джилиън Тет за Financial Times.

Но докато инвеститорите анализират тези на пръв поглед точни цифри, пропускаме ли нещо? Възможно ли е очевидно решаващите данни за БВП всъщност да са илюзия - или изкривяване - когато става въпрос за оценка на икономиката?

Това е привидно еретичната идея, която в момента витае сред част от представителите на Федералния резерв, също така в академичните среди и на места на „Уолстрийт". Новите технологични иновации, които Силициевата долина продължава да предоставя, не само променят начина ни на живот, но също и растежа.

Ето защо някои икономисти се опасяват, че старите ни мерки за БВП вече не обхващат „реалната“ икономика не само по отношение на продукцията, но и като цени и доходи.

„Според консервативните предположения считаме, че официалните данни подценяват ръста на БВП на САЩ с 0,75 процентни пункта годишно и надценяват инфлацията с 0,4 пункта“, твърди Марк Клиф, главен икономист в ING Group.

Поставянето под въпрос на БВП не е нещо ново. Както икономистите Даян Койл и Дейвид Пилинг, мои колега във вестника, отбелязват в своите уважавани книги, БВП винаги е бил дефектна концепция.

В края на краищата той е изобретен в ранните години на 20 век, за да отчита индустриалното производство и не може да обхване други аспекти от нашия икономически живот, като например неплатената домакинска работа или дори някои платени услуги.

Това, което наистина се промени, е, че експлозивният растеж на технологиите изтласка повече икономическа активност извън сферата на класическите инструменти за измерване на БВП. Това включва „безплатните“ услуги (да речем социалните медии) и огромните подобрения в технологиите (като нарастващата скорост на мобилните телефони).

В данните за БВП също липсват някои „нематериални“ активи като търговски марки или интелектуална собственост (без значение, че те отговарят за три четвърти от стойността на американските акции).

Това има значение. Клиф достига до своето предположение, че ръстът на БВП се подценява с 0,75 процентни пункта всяка година, като отбелязва, че самите статистици на правителството признават, че технологична активност на стойност около 0,4% от БВП се изключва, след което добавя отделни оценки за пропуснатите дейности в нематериалния сектор и този на услугите.

Той обаче подчертава, че подценяването от 0,75 на сто почти сигурно е консервативна оценка, тъй като реалната цифра е „може би 1 на сто годишно или дори 2 процента, поради нарастващото значение на услугите като цяло“.

Клиф изчислява, че „ако БВП е бил подценяван с 1 на сто годишно от 1990 г. насам, тогава средният доход всъщност е нараснал с 50 на сто, вместо с отчетените 15 процента“.

Казано по друг начин, някои анализатори смятат, че доминиращият разговор за американската икономика е отчасти не на място: въпреки популярното схващане, че средните доходи в Америка са в застой през последните години, тъй като производителността (изглежда мистериозно) се е сринала, това отчасти отразява погрешно измерване, а не реалността.

Някои икономисти може категорично да не са съгласни. Но Клиф не е единствен: служители на Международния валутен фонд анализират въпроса с неправилното измерване, както и учени от MIT (Massachusetts Institute of Technology).

„Не измерваме големи части от икономиката, за да разберем къде хората получават реална стойност“, казва Ерик Бринйолфсон, професор в MIT, който разработва алтернативна мярка за БВП, която се опитва да проследи размера на изключените „безплатни“ услуги като пита потребителите какво биха платили за тях.

Анкетата показва, че търсенията във Facebook, YouTube и Google струват съответно 600, 1100 и 17 000 долара годишно на всеки потребител.

Може би по-изненадващо изглежда, че председателят на Федералния резерв Джей Пауъл се съгласява. Миналата седмица той цитира работата на Бринйолфсон в реч пред икономическа конференция, след което посочи, че двама от икономистите на Фед - Дейвид Бърн и Карол Корадо - наскоро са направили собствено проучване на неотчитаната технологична дейност.

„Добрите решения изискват добри данни, но данните на разположение рядко са толкова добри, колкото бихме искали“, отбеляза Пауъл.

Така че има ли решение? Един от вариантите би бил да се вложат повече пари в статистически изследвания, за да бъдат в крак с технологичните промени (понастоящем може да отнеме около десетилетие, за да се отразят новите технологии в потребителските кошници например).

Друго опция е да се публикуват алтернативните мерки за БВП, изчислявани от различни групи. Трети възможен отговор е да спрем да бъдем обсебвани от данните за БВП.

Това не е лесно в свят, в който много инвеститори и анализатори (и някои журналисти) си изкарват прехраната, правейки драма от тези тримесечни прогнози и съобщения. Напълно естествено е всички ние да търсим компас в този объркан свят.

Но когато данните за БВП на САЩ бъдат публикувани следващата седмица, си струва да си спомним следното: в днешния свят избирателите преживяват „икономиката“ по много различни от икономистите начини. Особено когато имат мобилен телефон в ръцете си.

Петър Нейков, редактор Елена Илиева