С необмислените си действия ПП-ДБ помагат на ДПС да си вдига рейтинга. Атаката срещу Пеевски консолидира неговата партия и увеличава нейните привърженици. Доказват го социологически проучвания. Така ДБ конкретно повтарят грешката си от 2020-2021 г., когато инициираха протести срещу коалиционното правителство на премиера Бойко Борисов, но от тях се възползва партията "Възраждане", пише Александър Йорданов.

Ето какво още написа той във Фейсбук:

От извънпарламентарна тя стана парламентарна партия. И днес вече ПП-ДБ и "Възраждане" са заедно и поотделно парламентарна опозиция. Заедно и поотделно те гласуват срещу правителството, което с много усилия и компромиси успя да формира коалицията ГЕРБ-СДС.

А тези компромиси бяха за доброто на държавата ни и бяха осъществени по европейска традиция - коалиция от три различни в идеологическо отношение партии, както това става в много европейски държави. Правителството бе подкрепено от традиционната българска партия ДПС, поставила ново начало в своето развитие.

Обяснявам си го с това, че лидерът на тази партия Делян Пеевски се е вслушал в гласовете на нейните членове и симпатизанти. А това по принцип е единственият начин една партия да подобри на избори своя резултат. И е факт, че социологическите прогнози вече сочат, че "ако изборите бяха днес" ДПС ще има по-добър резултат от този, който получи на проведените през октомври 2024 г. избори.

Но е показателно, че въпреки тези добри прогнози, ръководството на ДПС е на мнение, че сега не е време за избори, а за отговорна работа на правителството и парламента. Това е пример за поставяне на интересите на хората над партийния интерес.

В този смисъл е истина, че правителството е зависимо от парламентарната подкрепа на тази партия. В свой стил същото каза и нейният лидер.

Вариантите не са много. Ето ги:

1. ДПС оттегля подкрепата си за правителството и се присъединява към опозицията, като заедно гласуват за неговата оставка. И то пада.

2. ДПС става опозиция, но неговата позиция на подкрепа за правителството заема ПП-ДБ. И правителството продължава да работи. Или се прави ново правителство в настоящия парламент.

3. ДПС оттегля подкрепата си за правителството, а ПП-ДБ не желае да заеме неговото място. Логично следват парламентарни избори, а след тях е зоната на неизвестността. Или повторение на същото.

Към момента само похвала заслужава тезата на ДПС за държава с главно Д, т.е. държава стабилна, нормална, с изправен гръбнак, проевропейска, отговорна и работеща за интересите на своите граждани. Затова и намирам иронизирането на тази позиция на Делян Пеевски от опозицията за нелепо, за аматьорщина.

Тезата на някои политолози с марксистко-ленинска закалка, че ДПС с подкрепата си за правителството всъщност "завлича" ГЕРБ и намалява влиянието на тази партия, е доволно глупава. Вярно е точно обратното.

Привържениците на ГЕРБ-СДС стават все повече, защото виждат, че и други партии подкрепят тяхното управление. Затова и заключението, което те правят е, че избраните от тях политици действат правилно. И ще продължат да ги подкрепят.

Същевременно с критиката си към ДПС такива пишман политолози открито намекват, че ако не цялото ПП-ДБ, то поне само Дъбъто в него, може да си примъкне черджето до държавната камина. Някои от тях дори директно съветват ДБ да заеме мястото на ДПС.

Но "Демократична България" изтърва своя шанс да помогне на България, когато това им предлагаше многократно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той ги покани да участват и в правителството на Росен Желязков, но те дълго се назландисваха и накрая отказаха.

Предпочетоха да останат в опозиция рамо до рамо с прокремълската партия "Възраждане" и с прокремълския ни президент. И да очакват Делян Пеевски да свали правителството, защото те не могат сами да сторят това.

Този им избор е бягство от отговорност във важен за държавата ни период, когато окончателно ще бъде завършена европейската ни интеграция. И парадоксално е, че ДБ, а и ПП, останаха опозиция заедно с противниците на тази интеграция.

Затова и твърдя, че решението им, освен че е безотговорно, е и глупаво. Лидерът на ДПС се изрази по-дипоматично и го нарече безсмислено. Прав е. Няма никакъв смисъл партия, която твърди, че е евроатлантическа да остава опозиция на евроатлантическото ни правителство.

Но добре е известно, че глупостта често купонясва в кратуните на някои политици. И ражда омраза. А партия, която на крилете на омразата би дошла на власт, не е демократична.

И в тази връзка си спомних думите, които произнесе в Седмото Велико народно събрание малко преди да го напусне големият наш и световен писател Йордан Радичков:

"Нека не забравяме, че има и една друга, много по-голяма арена от тази на нашите пристрастия. Тази арена е пълното със синини народно сърце. Нека не увеличаваме повече синините върху това сърце. Стига сме изстисквали гняв и омраза от него! Да не забравяме, че ако ние сами не се пожалим, няма кой друг да ни пожали така, както и никой друг не може да се изкъпе вместо теб".

Какво да очакваме през следващите месеци и години до новите избори? Бих желал омразата да отстъпи място на съзиданието и единодействието на политическите сили за доброто на всички български граждани. Да продължи нормализацията и да се решават реалните проблеми на страната, а не да се съчиняват измислици като тази за "завладяната държава". Бабината им трънкина на тия лафове.

Ето, проблемът с водоснабдяването е сериозен и той не е от днес. Решаването му не изисква опозиция. А дали кметът на Варна ще продължи да лежи усмихнат в кауша, не зависи нито от управляващите, нито от опозицията, а единствено от независимата съдебна система и върховенството на закона.

Така че и тук няма място за протестърско кокошинене, още повече че то поражда нова омраза и така свлича надолу рейтингът на опозицията. А трябва да има опозиция в България!

Годината в която ще има избори не е далеч и опозицията трябва да е готова за тях. Време не остава до 2028 година.