За тези 15 години, в които Американската търговска камара съществува у нас, обемът на щатски капитали е около 3 млрд. долара. В началото най-голям интерес у инвеститорите предизвика традиционно силния отрасъл, с който името на България и днес се свързва като привлекателно място за правене на бизнес, а именно информационните технологии. Впоследствие дойде емблематичният пример за производствена инвестиция – тази на American Standard. Това беше най-голямата инвестиция на фирмата, изнесена в света въобще. Като се има предвид, че корпорацията работи на всички континенти и да избере именно България за водеща производствена дестинация извън САЩ си беше голям успех. Проектът впоследствие се разрасна и доведе до появата на друг съпътстващ бизнес в лицето на малките и средните компании в региона.
Друг пример за това как една инвестиция носи верижен ефект след себе си е Kraft. Те доказаха как след като веднъж са инвестирали у нас, впоследствие разшириха производството си за сметка на други проекти в Югоизточна Европа. И доказаха, че когато фирмата вижда потенциал в страната, не се отдръпва, а напротив, разширява се, дори в период на криза. Огромно значение за привличането на щатски компании тук изигра членството ни в НАТО и в ЕС. Това веднага даде сигурност на американските инвеститори и те ни припознаха като страна от голямото европейско семейство, където се работи от общи правила. Логично се стигна до най-голямата американска инвестиция досега – тази на AES. Те влязоха в енергетиката с капиталовложение в ТЕЦ „Марица-изток 1“, след което разшириха производството си в сферата на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) с ветропарк в Каварна и на stand-by е третата им стъпка – изграждане на фотоволтаичен парк.
Естествено възниква въпросът как да задържаме подобен род инвеститори. И отговорът е - чрез проактивно отношение от страна на администрацията. Допреди години отбелязвахме като основен проблем корупцията, незавършената реформа в съдебната система. В последно време се забелязва изместване на фокуса на проблемите към по-ясната регулаторна рамка, бързата подкрепа на инвестиционните проекти, ускоряването на лицензионните режими и премахването на ненужните от тях. Като че ли липсва доза хъс в работата на държавните органи, някои срокове за издаване на разрешителни не се спазват, а част от самите процедури са излишни. Това са пречки не само за чуждите компании, но и за българските.
Трансатлантическият съюз ЕС и САЩ е най-голямото „неписано“ икономическо пространство, така че най-малките сътресения в единия край на системата се отразяват и в другия. Така че, да, кризата в Европа от последните месеци ще е фактор за всички инвеститори и ще се отрази и на България. Но ние не сме сред онези държави, които са с крехка финансова стабилност и взимането на решения от страна на Брюксел или МВФ за подпомагането ни ще бъде много по-лесно и бързо. И този аспект няма да се отрази сериозно на инвеститорите.

Митът за Индия и Китай

Но има и друга гледна точка. Ако погледнем фактите – те разбиват митове. Например този за Индия и Китай. Да, те са най-бързоразвиващите се икономики, но в същото време обемът на американски инвестиции в Германия е с 20% по-висок от този на щатски компании в Китай и Индия. Търговският обмен ЕС-САЩ е два пъти по-голям от този на САЩ с Азия и Латинска Америка взети заедно. А България е част от ЕС, който прави тези числа. Въпросът е какъв дял от цифрите ние можем да постигнем. Ако приемем, че основните предимства на България са най-ниското данъчно облагане и образованата работна ръка – на тях трябва да акцентираме. Защото може да се стигне до момента, когато инвестицията е направена, но няма как да бъде захранена с качествена работна ръка. За целта е необходима добра образователна система, която вече изостава от световните стандарти. Да не говорим, че самите фирми идват със свои програми за стимулиране на обучението като Cisco, Microsoft и др.
Въпреки всичко, дори в период на криза, няма отлив на американски компании от България – напротив имаме разширяване на производството, на самите инвестиции като HP и IBM. Самите те ни дават знак, че ИТ секторът е перспективен. Надяваме се подобно нещо да се случи и в биотехнологиите.