Владислав Горанов, заместник-министър на финансите

При актуализацията на бюджет 2010 много ясно изпъкна темата за бюджетирането на многогодишните ангажименти, т.е. как да не се допуска подписването на необезпечени договори. Темата е свързана с качеството на отчетността в публичния сектор. Необходимо е със закона за годишния бюджет да се гласува колко ангажименти могат да се поемат през годината. Ако имаш примерно 100 единици бюджетен кредит, но са осчетоводени 90 единици, става ясно, че само за 10 единици можеш да поемеш ангажименти през съответната година. Това нещо засега никъде не го пише и не се следи.
Поетите ангажименти са на начислена основа, а не на касова, и са необходими доста усилия, за да се следи целият този процес. Вече се предприемат стъпки в тази посока, но процесът все още не е достигнал до ниво законодателство, защото трябва първо да изчистим всички слабости в подобна система.
Законът за устройство на държавния бюджет е съвършен, но все пак е писан през 1996 г. в други условия. За да се обобщи целият публичен сектор от хиляди отчетни единици, се изисква прецизна счетоводна отчетност за всички съставни в консолидирания бюджет. Крайната цел е да може още със закона за бюджета да се определи колко да се харчи.
Нашите анализи на изпълнението на бюджета за 2010 г. показват, че до голяма степен косвените данъци се изпълняват с голямо изоставане и са доста по-различни от планираните. Може да се каже, че

приходната част е слабост

Това се дължи отчасти, че прогнозите ни се базираха на резултатите от август 2009 г. и затова заложихме 6 млрд. лв. превишение на вноса над износа. Прогнозата, с която в момента работим, е за 1,8 млрд. лв. превишение на импорта. За сравнение може да се каже, че през 2008 г. имаме превишение с 15,5 млрд. лв. на вноса над износа. Както се вижда, от 2008 г. досега близо 10 пъти се е променил показателят, който пряко влияе на платежния баланс и на постъпленията от ДДС.
Още нещо - България е сред страните с най-ниско облагане. Оттук идва желанието на държавата и обществото да преразпределят чрез бюджета. За 2008 г. средното преразпределение, по данни на Евростат, е 40,5% от БВП. За сравнение в Дания е с 49%. Страните от еврозоната са с 2 пункта по-високо от останалите държави в ЕС. Всяка държава в зависимост от начина на организация на предлагането на публични услуги преразпределя средствата в икономиката си по различен начин. Ако в една държава образованието е предимно частно, публичните разходи ще бъдат много ниски. В България то е преобладаващо държавно и съответно натискът за по-високи разходи е по-голям. По подобен начин стои въпросът и с финансирането на пенсиите.

Атаките на опозицията

Преди обсъждането на актуализацията на бюджета за 2010 г. опозицията изрази несъгласието си с увеличаването на акциза на цигарите точно сега, защото така се стимулирала контрабандата. Но предварителното увеличение на акциза след години ще се окаже мярка, предприета навреме, защото на останалите европейски държави ще им се наложи през следващите години да я предприемат. Тогава при нас пазарът вече ще е успокоен.
От опозицията ни обвиняват дори за допълнителните разходи, както предвиждаме да налеем още 45 млн. лв. в Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Парите ще бъдат дадени за заплати. Сега БДЖ не може да плаща таксите за ползване на инфраструктурата, защото няма приходи.
Някои твърдят: „Затворихте „Кремиковци” и БДЖ фалира”, което е неправилна теза. Там дълго време са губили и БДЖ, и НЕК, и редица други компании. Изключително много намаляха товарните превози по железния път. Има и европейски директиви, които налагат финансирането на текущите разходи да се извършва със субсидии, за да не се натоварват превозвачите. Всъщност железопътният транспорт е приоритет за цяла Европа, защото е екологичен транспорт. Затова трябва да бъде стимулиран така, че инфраструктурната такса да покрива поддържането на мрежата.
Другите текущи разходи трябва да се субсидират от държавата. Има определена цел в ЕС голям процент от транспорта да бъде качен върху железницата, за да се спестят катастрофи, енергоносители, вредни емисии. Това е малка част от темите, по които ще се водят дебати в парламента през тази седмица.