Петър Чобанов, председател на Комисията по финансов надзор

Повишението на износа, оживлението в промишлеността, нарастването на годишна база на кредитирането, макар и с по-бавни темпове, са все положителни сигнали, които показват, че България започва да излиза от кризата и може да се очаква възстановяване. Но все още не може да се каже, че възстановяването е трайно. Необходими са още време и статистически данни, които да докажат това. Все пак спадът от 4% на БВП за първото тримесечие е твърде голям. Освен това нарастването на цените на производител през април с 8% на годишна база ще доведе до висока инфлация, което предполага увеличение на разходите. Преките чуждестранни инвестиции през първото тримесечие са отрицателни - с около 20 млн. евро, индексите за бизнес доверие също отбелязват спад спрямо април. Налице са индикатори, които не могат да дадат увереност, че страната ни трайно върви по пътя на икономическото възстановяване.

Икономиката не беше преструктурирана

Но това се отнася не само за България, а за ситуацията в глобален план. Живеем във време на несигурност. Проблемът не е само на европейско ниво, а на световно и според мен той идва от това, че не се случи истинското преструктуриране на икономиката.
Другият проблем, който в момента трябва да бъде разрешен, е дълговата криза в Европа. Големите фискални стимули, които бяха предоставени, доведоха до много бързо нарастване на държавните дългове и затрудниха тяхното обслужване. Виждаме каква е ситуацията в Гърция. Като че ли е необходимо да бъде създаден оздравителен план за цяла Европа, който задължително да включва структурни реформи и ясни правила, за да може да се гарантира на пазарите, че наистина Гърция няма да има проблеми с обслужване на своите дългове. И не само Гърция, а и страни като Испания и Португалия.
Тук възниква въпросът за момента, в който трябва да бъдат изтеглени фискалните стимули, след което да се върви към фискална дисциплина в цяла Европа. Налице са противоположни мнения по този въпрос, които се изразиха на срещата на Г-20. От една страна, президентът на Европейската централна банка г-н Трише казва, че Европа трябва спешно да премине към състояние на фискална консолидация, да бъдат намалени дефицитите, да бъдат овладени дълговете. От друга страна, финансовият министър на САЩ Тимъти Гайтнър е на мнение, че страни, които имат излишъци по своята търговия, например Китай, Германия и Япония, трябва да направят всичко възможно, но да поощрят вътрешното си търсене, за да гарантират устойчив икономически растеж. Появи се и друга теза, споделена до голяма степен от управляващия директор на МВФ Доминик Строс-Кан, че е задължително да има консолидация, че трябва да се решат проблемите с дълговете, но рязкото отделяне на фискалните стимули в този момент би застрашило растежа и би довело отново до ситуация, която няма да е много благоприятна. Той по-скоро клони към позицията за оттегляне на стимулите в средносрочен план. Така че решаването на въпроса, кога да бъдат изтеглени стимулите, за да не се върне европейската икономика към рецесията, е един от сериозните проблеми, които трябва да се решат.
Затова твърдя, че има ситуация на несигурност и не може да се каже убедено, че световната и в частност европейската икономика са тръгнали устойчиво към възстановяване.

САЩ по-бързо изчистиха финансовата си система

Трудно ми е да кажа дали Европа е най-засегната от кризата. Правят се опити за съпоставка на стимулите спрямо направените в американската икономика. Но като че ли преструктурирането на финансовата система в САЩ стана по-бързо, отколкото в Европа. Тук, на Стария континент, също се прави изчистване, но липсва прозрачност, за да се разбере колко точно са сериозни проблемите на финансовата система и какъв период от време ще е необходим да се отпишат лошите дългове и да бъдат заздравени балансите на банките.