Джеймс Сафт
Reuters

Може и да е глупаво, а може и да е умно, но решението за фискални икономии и ограничения ще доведе до дефлация, ще се отрази зле на рисковите активи и ще увеличи опасността от протекционизъм.
Срещата през изминалия уикенд на Г-20 в Корея приключи с объркани политики, като в окончателното комюнике сякаш бе дадено предимство на фискалните съкращения, политиките на разрастване, по-затегнатата регулация и в същото време по-бавното й въвеждане. Всичко това бе обгърнато в едни и същи непроницаеми евфемизми, емоционални изрази и експертни приказки.
Ето какво четем:
“Събитията от последните дни подчертават важността на стабилните публични финанси и необходимостта страните ни да въведат приложими, неспъващи ръста мерки за осигуряване на фискална стабилност, обособена и създадена специално според националните особености. Онези страни, които се борят със сериозни фискални затруднения, трябва да ускорят хода на консолидацията. Приветстваме наскоро обявените от някои държави намерения за съкращения на дефицитите през 2010 г. и подсилване на фискалните им рамки и институциите. Доколкото е в капацитета им, страните ще развият местни източници на ръст, докато в същото време ще поддържат макроикономическата стабилност.”

Всеки за себе си

Това включва комюникето, публикувано в края на срещата.
За онези, на които още не им е станало ясно, буквалният превод е: “Европа, след като ти забърка истинска каша, вече не можем да договаряме общи политики за стимулиране на окаяната икономика. Всеки за себе си! Е, освен САЩ, които трябва да продължават да купуват всичко, което ни е останало за продан.”
Китай не предприема сериозни стъпки за преоценяване на валутата си, като е решил, че вместо това ще се бори с инфлацията и нажежения до червено жилищен пазар у дома. В Европа пък, ако не е френският премиер Франсоа Фийон да оцени “добрата новина” за новото евтино евро, то ще е германският канцлер Ангела Меркел, която ще обявява пакети за бюджетни съкращения. Точно както фискалните стимули трябва да се въвеждат съгласувано по целия свят, тъй като ползите от похарчените пари ще “изтекат” през границите, така и мерките за икономии са нещо като заразна болест. Пазарите може да ви накажат, ако сте единственият, който все още увеличава заемните си средства, докато другите ги съкращават.
И ако имате достатъчно късмет валутата ви да е резервна, ще се окажете в същата незавидна позиция като американския министър на финансите Тимъти Гайтнър, на когото ще му се наложи да обяснява вкъщи защо за САЩ остава участта да са гъската, отглеждана за черен дроб, която светът тъпче насила с износ. Гайтнър вероятно ще измисли някое смело изявление за това, как силният щатски долар отразява здравето на американската икономика, но при перспективата на наближаващите избори и предвид факта, че икономическото възстановяване продължава да е съпътствано от тежка безработица, тези приказки започват да звучат все по-глупаво.
В никакъв случай не е сигурно, но онова, което започна с програмите за икономии, лесно може да прерасне в политика на популяризиране на собствената нация за сметка на други чрез въвеждане на валутни обезценявания и търговски бариери.

Малко по малко и после изведнъж

Това не означава, че европейските страни, включително Великобритания, грешат, като налагат дисциплина в бюджетите си. Защитниците на фискалните стимули обичат да изтъкват, че при сегашните пазарни развития цената на бъдещите заеми е ниска и няма признаци, поне не в САЩ, на зараждащ се проблем на облигационните пазари. На мен това ми звучи като да говорим за Lehman Brothers през 2006 г., с огромния й ливъридж и високоликвиден баланс, като на този фон твърдим, че тъй като книжата й показват добра цена на краткосрочните заемни пазари, компанията е стабилна. Както в стария виц за онзи, който фалирал, и всичко се случвало постепенно, а накрая – изведнъж. Загубата на доверие в държавните кредитори може да е внезапна и катастрофална, точно както бе в банковия сектор.
За членките на еврозоната първо беше обезпокоително, а после плашещо, когато пазарите изгубиха доверието си в Гърция. Видът на надигащата се вълна на недоверие към Франция, Белгия и Австрия трябва да е ужасяващ. И трите към момента се оценяват на над 100 базисни пункта за гаранции срещу просрочия на дълговете за период от пет години, а пазарът продължи да надписва тази цена и за трите дори след срещата на Г-20.
Очевидно ситуацията е объркваща, защото страните от еврозоната не се обвързаха с увеличени дефицитни разходи в Г-20, което по подразбиране увеличава доверието в тях и прави по-голяма вероятността да изплащат дълговете си.
Възможно е, макар и слабо, но все пак възможно, пазарите да се движат само защото последиците от събитията в страните от Г-20 ще доведат до инфлация и по този начин ще влошат ситуацията в държавите длъжници. Много по-трудно е да си върнеш дълга, докато икономиката ти се свива, а още по-трудно е да го направиш, ако инфлацията стане негативна. Свят, който разчита единствено на усилията на американския потребител и който си помага с изтънялото бастунче на правителствената подкрепа, е свят, който е по-близо до момента, когато ще трябва да си изплати сметката на дълговете.
Такова развитие ще порази икономическия ръст, а заедно с него и рисковите активи. Това може да е предотвратимо бедствие. Или просто да се окаже крачката, която все пак ще трябва да бъде направена, независимо дали е катастрофална, или не.