От България до Великобритания през Чехия, Словакия и Унгария левите партии в страните от Европейския съюз търпят от около година насам разгромни поражения на парламентарните избори. В повечето от тях загубите се дължат на очакванията, че местните десни формации са по-способни да се справят с икономическата криза, обхванала членките на ЕС. В други страни обаче причината е в управленските грешки на левицата.
Вотът в Чехия и Словакия от последните седмици бе особено показателен, защото демонстрира еднакъв, при това губещ подход на социалдемократите. Изправени пред криза, макар и в далеч по-малки мащаби, отколкото в Гърция или Испания например, те заложиха на познатия популизъм, който очевидно не се хареса дотолкова на избирателите, че да им гласуват мнозинство в парламента. Партията „Смер“ на досегашния премиер на Словакия Роберт Фицо например постави начело в предизборната си платформа увеличението на пенсиите. Същите, ако не и по-щедри обещания за социални разходи, направи и чешката Социалдемократическа партия на бившия премиер Иржи Пароубек. Любопитното е, че и двете партии спечелиха най-много гласове, съответно 35,1% за „Смер“ и 22% за чешките социалдемократи. Но коалициите от десни формации в двете страни получиха по-голяма подкрепа и ще приложат режим на бюджетни съкращения, както в повечето засегнати от икономическата криза европейски членки.
И така, за пръв път от краха на комунизма десни партии дойдоха на власт в почти всички централно- и източноевропейски членки на ЕС, с изключение на Словения, където управляват социалдемократите (бивши комунисти) на премиера Борут Пахор. Но отличничката от Източна Европа, която първа в региона изпълни всички изисквания и въведе еврото на 1 януари 2007 г., само три години след присъединяването си към ЕС, е доста по-различен случай. Защото кризата хвана в крачка социалдемократите, дошли на власт през 2008 г. Едва на следващата година БВП спадна с около 4,5%, а държавният дълг скочи с цели 40%. Ако начертаната с доста голямо закъснение (през февруари 2010 г.) правителствена стратегия за изход от кризата се провали, може спокойно да се прогнозира провал и за последната крепост на левицата в Източна Европа.

Парадоксът в Южна Европа

Освен голямото изключение на малка Словения на Изток, само в още 5 държави от ЕС управляват леви формации. Това са Австрия (парламентарни избори през 2008 г.), Кипър (също избори през 2008 г., които направиха Димитрис Христофияс първия президент комунист в ЕС), Гърция, Испания и Португалия, като големият парадокс, естествено, е триото Гърция, Испания и Португалия, които са сред най-тежко засегнатите от кризата страни. Може ли да се каже обаче, че лявото управление е довело икономиките им до рецесия? Това като че ли е валидно най-вече за Испания и Португалия, чиито премиери Хосе Сапатеро и Жозе Сократеш са във втория си мандат, като португалските социалдемократи победиха през септември 2009 г., когато кризата бе безспорен факт. Но Сапатеро спечели за втори път парламентарните избори през март 2008 г., а за криза в Испания се заговори едва в началото на тази година.
Гърция, която даде старт на кризата в еврозоната, също е разтърсвана от масови протести поради наложените мерки. Но ПАСОК на Георгиос Папандреу дойде на власт едва през октомври миналата година след победа над управляващата дотогава „Нова демокрация“ на Костас Караманлис. Всъщност Папандреу постъпи почтено, като съобщи, че е открил в бюджета на консерваторите много по-голям дефицит от официално обявения. Подобно откритие направи преди него и ГЕРБ в България. На 15 май и новият консервативен премиер на Великобритания Дейвид Камерън оповести, че лейбъристите „са харчили като пред потоп“. Това установи на 4 юни и дошлият на власт в Унгария премиер от ФИДЕС Виктор Орбан: „Предишното правителство е манипулирало статистическите данни и е лъгало за истинското състояние на икономиката.“
Така че европейската левица си плаща за грешките в собственото си управление, които може би нямаше да натежат толкова в изборния ден, ако не бе кризата.