Джеймс Сафт, Reuters

Ако някога сте се съмнявали, че спасяването на еврозоната всъщност е спасяване на банките във валутното обединение, сред които най-ясно изпъкват френските и германските кредитори, хвърлете един поглед към доклада на Банката за международни разплащания (BIS).
Пакетът на стойност трилиони долари, съставен от заеми, стимули и спешни мерки, който бе обявен от Европейския съюз (ЕС), Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) през май, беше лансиран на основание, че ще осигури известно спокойствие за затруднените южноевропейски държави, като им позволи да въведат фискална дисциплина и да стъпят на продължителния път към възстановяване на стабилността. В случая с Гърция обаче ни е трудно да си представим, че закъсалата еврочленка ще успее да излезе от дупката на строгите икономии, които ще предизвикат мащабна и дълготрайна рецесия.
Защо европейските власти ще обсъждат тази мярка, без в същото време да обмислят как да накарат кредиторите да поемат някаква част от бремето чрез обявяване на просрочие или преструктуриране на дълговете? Това им самопожертвование звучеше силно нелогично. Или поне така ни се струваше, докато не разгледахме данните за това, чии точно книжа са с излагане към португалски, ирландски, гръцки и испански дълг.
Френските и германските банки заедно са притежавали суверенни облигации на четирите държави за над $950 млрд. към края на 2009 г. според тримесечния преглед на банковите и финансовите пазари, изготвен от BIS. Нещо повече, излагането към задължения на публичния сектор на тези четири страни се равнява на 12,1% от ценните книжа от първи ред за германските банки и 8,3% при френските кредитори.
Заедно европейските банки са притежавали държавни облигации на четирите страни на стойност $1,58 трлн., от които книжа за $254 млрд. са били обременени с пряк суверенен риск. Хубаво е да разглеждаме излагането към дългове на затруднените членки на еврозоната като един огромен фактор и не само защото споделят предполагами фундаменти, макар Гърция да е в най-лошото положение, а защото страхът на пазарите от зараза не прави разлика между тях и лесно може да срине всички до една.
Табуто срещу просрочване на задължения (най-чистият и най-сигурен път към стабилна основа, който може да се комбинира и с принуда към участващите в катастрофата страни да действат отговорно) съществува, защото просрочието би създало далеч по-заплетена ситуация. Да не забравяме, че европейската банкова система е недостатъчно капитализирана и е отбелязала далеч по-слаб напредък от американската по отношение занижаването на счетоводната стойност на дълговете.
Голяма част от парите, отпускани за подкрепа на Гърция и на други предполагаеми заемоискатели от еврозоната, бе осигурена от банки, които са прекалено големи, за да фалират, прекалено взаимообвързани, за да размислят, и разчитащи на масивно краткосрочно финансиране във валути, от които нямат достатъчно силна депозитна база.
В същото време разходите по финансиране за банките са се увеличили, което е признак за слабо доверие, Moody’s понижи кредитния рейтинг на Гърция до неприятния „джънк“, а цената на застраховане за дълга на страните от т.нар. група PIGS (Португалия, Италия, Гърция и Испания) срещу просрочие е по-висока, отколкото непосредствено след осигуряването на спасителния пакет през май.
И макар самата Гърция да бе помилвана с няколкогодишна отсрочка, не можем да сме сигурни, че останалите страни по договора или депозитарите в гръцките банки ще удържат на думата си и няма да изтеглят вложенията си.
Едва сега се появява статистиката от април, която отразява състоянието още преди ураганът да се стовари върху Гърция. Дори тогава ситуацията на гръцките банки е изглеждала изключително опасна. Депозитарите са изтеглили 8,5 млрд. евро от гръцките банки през април, което се е равнявало на спад със 7,5% спрямо април 2009 г. На езика на банките това са силно отрезвяващи числа. Макар депозитарите да не изтеглят панически парите си от гръцките институции, те определено имат напредък по въпроса, макар и по-предпазлив.
Въпреки изключително слабия ръст на отпускане на заеми на местно ниво, различни от заемите към правителството, гръцките банки са регистрирали значително повишение на чуждестранните кредити. Според Джейми Данхаусър, анализатор от Lombard Street Research в Лондон, това е признак, че на гръцките банки им се е наложило да подкрепят чуждестранните си филиали, което без съмнение означава, че самите те изпитват затруднения при набирането на финансиране и задържането на депозитите. Най-сериозната помощ е оказана от Bank of Greece, финансирането от която в момента компенсира почти 20% от дълговите пасиви. Bank of Greece е отпускала заеми към гръцките банки в размер на 90 млрд. евро към края на април, като 123 млрд. евро са били допълнително обезпечение.
„Изолирани са от междубанковите пазари и не могат да емитират средносрочен и дългосрочен дълг на разумна цена. Можем да опишем финасовата позиция на гръцката банкова система като доста опасна“, пише Данхаусър в писмо до клиенти.
Както може да се предположи, гръцките банки са принудени да увеличат лихвата, която плащат, за да обуздаят отлива на депозити. Подобни действия обаче само ще ги направят по-слабо платежоспособни и по-малко стабилни, за да устоят на прогнозираната приливна вълна от отписани вземания, когато гръцките индивидуални и фирмени заемоискатели просрочат задълженията си заради рецесията, предизвикана от мерките за строги икономии.
В един момент може се окаже трудно този дух на просрочване да бъде задържан в банковата евробутилка, независимо дали сме го табуирали или не.