Дейвид Леонхарт
New York Times

Бен Бернанке вярва, че той и колегите му от Федералния резерв са способни да вдигнат икономическия ръст на срещата си. Според него „Фед има значителни възможности да увеличи съвкупното търсене и икономическата активност дори когато основната лихва е нула“, както сега.
Наскоро Бернанке изрази мнение, че икономиката „не расте достатъчно бързо“, и прогнозира, че безработицата ще остане висока с години и „много хора ще изпитват финансови трудности“. Засега обаче председателят на централната банка отказва да използва властта си, за да покачи растежа и да редуцира безработицата, която е на рекордно за последните 27 години ниво.
Как е възможно това? Как може Бернанке да е убеден едновременно, че растежът е твърде муден и че не бива да бъде ускоряван? Има си обяснение, независимо дали ще го сметнете за убедително.
Високопоставените служители на Фед са притеснени преди всичко от нестабилността на финансовите пазари. Не ги безпокои толкова инфлацията, традиционен източник на тревога за Фед, колкото перспективата да разклатят доверието на пазарите към Вашингтон. Да, инвеститорите все още с радост заемат пари на САЩ при рекордно ниска лихва въпреки бюджетния дефицит и всички извънредни програми на Фед, които в един момент ще трябва да бъдат премахнати. Никой обаче не знае колко ще продължи това доверие.
На практика Бернанке и колегите му решиха да се примирят с почти сигурен негативен сценарий (висока безработица в идните години), вместо да рискуват по-тежка ситуация – пазарна паника, скок на дългосрочните лихви и още по-висока безработица. Както видяхме в последните години, пазарните нагласи са в състояние да се променят неочаквано и рязко.
Въпреки това човек не може да не се запита, дали Фед обръща достатъчно внимание на рисковете от собствения си подход. А такива има. Напоследък се редят слаби данни за потребителските разходи, продажбите на жилища и подадените молби за помощи поради безработица. Във вторник Великобритания обяви план за орязване на бюджета, който ще потисне краткосрочния растеж на местната икономика и в известна степен ще засегне глобалната. Наложителните бюджетни икономии в Гърция и други части на Европа също няма да се отразят добре.
Основният урок от досегашните финансови кризи е, че правителствата често са твърде пасивни. Те реагират с мерки на дребни порции, както бе в Япония през 90-те години и в Европа през 2008 г., или твърде бързо оттеглят подкрепата си, подобно на Франклин Рузвелт през 1937 г., след което икономиката трудно се отърсва от страха.
Вгледайте се в американската икономика днес. Безработицата е 9,7%. През последните месеци инфлацията е нулева. Отделните щати свиват бюджетите си. Конгресът не иска да похарчи парите, необходими за спасяване на работни места. Фед стои твърдо на позицията си. Инвеститорите в облигации, колкото и непостоянни да са, не показват признаци на паника.
Какво всъщност носи по-голям риск – прекалено голямата или твърде малката активност?
Основният лихвен процент на Фед, който е близо до нула от края на 2008 г., определя овърнайт лихвата, при която банките си отпускат пари една на друга. Овърнайт лихвата за банките определя други краткосрочни лихвени проценти. Но основната лихва оказва косвен ефект само върху дългосрочните лихви. Ето защо, 30-годишната фиксирана ипотечна лихва може да е близо до 5%, макар лихвеният процент на Фед да е нула.
Ако Бернанке и колегите му решат да предприемат бъдещи мерки, най-вероятният им ход ще е да занижат дългосрочните лихви. Те могат да го направят чрез покупка на облигации, обезпечаващи по-дългосрочни заеми. С по-ниски разходи по заеми домакинствата и бизнесът ще могат да харчат повече. Фед направи именно това по време на кризата и спадът на лихвите като че помогна на разходите.
Миналата седмица обаче Фед на Сан Франциско изнесе доклад с анализ на политиката на лихвените проценти от началото на кризата досега. В него се предполага, че ефективният основен лихвен процент (като вземем под внимание нулевия краткосрочен процент и покупката на облигации) е около минус 2%.
Най-забележителната част от доклада обаче е цифрата, която би трябвало да е ефективният лихвен процент. Въз основа на формула, която изчислява предните политики на Фед и сегашните безработица и инфлация, той би трябвало да е минус 5%. Тоест, Фед прекалява с боязливостта.
Доста представители на Фед не възразяват срещу тези числа. Ако не друго, то Бернанке поне прави всичко възможно да се дистанцира от президентите на някои регионални банки на Фед, които публично започнаха да се тревожат, че централната банка е наляла прекалено много пари в икономиката и инфлацията е на път да скочи. Вместо това председателят заяви, че инфлацията е притъпена и изтъкна проучвания, които очакват да остане такава.
Неговите тревоги са други.
В изказване пред Бюджетната комисия на Камарата на представителите той неколкократно спомена доверието на пазара. По-конкретно, намекна за „потенциална загуба на доверие на пазарите“, ако Конгресът не направи план за редуциране на дефицита.
Съществува пряк аналог между бюджетния дефицит и активите, които притежава Фед, и той е, че не са целесъобразни. Конгресът трябва да покаже, че има план за намаляване на дефицита в дългосрочен план, така че инвеститорите да са достатъчно сигурни, за да продължат да отпускат долари при ниски лихви.
Фед пък трябва да покаже, че има стратегия за продажба на активите за трилиони долари, които купи по време на кризата, без да навреди на стойността на инвеститорските авоари и без в даден момент да подпали инфлация. „Колкото повече купуваме - каза миналия месец зам.-председателят на Фед Доналд Кон - от толкова повече активи ще трябва да се отървем.“ Колкото повече купува Фед, толкова по-голям е рискът да се сблъска с момент, в който пазарът ще е обезкуражен.
Дилемата на Бернанке няма сигурно решение. По-агресивните мерки може да окажат съвсем слабо влияние върху разходите и никой не може да знае колко още ще останат спокойни пазарите. Решението се свежда до претегляне на алтернативите и възможните последици.
Нека да изясним опасностите и жертвите, които е избрал Фед. Може би залага, че определящите политиката лица по изключение ще предприемат достатъчни мерки по време на друга финансова криза. И е склонен да приеме безработица от близо 10% с всичките съпътстващи я жертви.
„Близо половината от безработните са били без работа шест или повече месеца, което означава, че губят умения, губят контакт с пазара на работна ръка - заяви виден икономист на официална вечеря във Вашингтон. - Ако нещата продължават така и те просто седят вкъщи или работят само отвреме навреме, няма да могат да си намерят добра работа, когато икономиката се върне към по-нормален ход.“
Този икономист по една случайност бе Бен Бернанке – един от малкото хора, които разполагат с власт да направят нещо по въпроса.