Атанас Шарков, ИТ мениджър

Със сигурност проектът на НАП за свързване на фискалните апарати е широкомащабен, най-масовия в българската икономика, засягащ всички търговски обекти в страната. Стойността му ще бъде най-малко 100 млн. лева. Това е цената, която бизнесът ще трябва да плати в следващите 2-3 години. Проектът поставя изключително сериозни въпроси за начина на управление на икономиката на страната. Основен проблем е, че теоретично това е възможно, но никога досега не е правено и трябва да се инвестира в него от научна гледна точка. Смятам, че ИТ бизнесът все още няма готово решение за това намерение на НАП. Устройствата, които ни предлагат да си купим сега, са на практика касови апарати, но ако бизнесът има възможност да ползва допълнителни услуги, като електронни плащания или някакво самообслужване, ще може да възвърне своята инвестиция. Проблем е, че нямаше публичен диалог при започването на проекта. Създадена бе работна група, но в нея участваха хората, които пряко ще спечелят от проекта. Асоциациите на ИТ бизнеса в България не бяха поканени, което е лоша практика на българската администрация.
Друг проблем е избраният технологичен подход за изграждане на системата за свързване на фискалните устройства на търговците. Предлаганото решение е 20 години назад от сегашния ръст на технологиите. Данъчните се интересуват само необходимата им информация да достигне до тях, но елиминират възможността да има още приложения във фискалните устройства, което би облекчило бизнеса и би възвърнало по-бързо вложените средства. Проблем е и сигурността на информацията. Истинска сигурност се гарантира чрез електронен подпис. В този проект се разчита на стандартни средства на мобилните оператори, но пък в техните общи условия никъде не се гарантира сигурност на информацията. Има световни правила и стандарти и в момента НАП прескача тези регулации. Подходът на НАП да се налага тотален контрол върху бизнеса трябва да се съчетава с възможности всеки да прецени как да ползва компютъра си.