Георги Велев

Говоренето за българо-руските енергийни проекти през последната година стана много повече, отколкото реалните действия. Затова от днешната среща на премиера Бойко Борисов с вицепремиера на Руската федерация Виктор Зубков и зам.-председателя на управителния съвет на „Газпром“ Александър Медведев вече се очакват решения. Още повече че преговорите за новите дългосрочни договори за доставка на природен газ все „започват“ още от февруари, но и сега не са известни официалните позиции.
Исканията на България не са се променили от газовата криза в началото на 2009 г. – в новия договор доставките да не се извършват чрез посредници, а от „Газпром експорт“, дъщерна компания на „Газпром“. Ако това стане, както страната, така и икономиката ще са значително по-защитени, отколкото бяха досега.
Искането на България да получи възможност да реекспортира руски газ е по-скоро гарнитура към основното ястие - да получаваме гориво от повече от една входяща точка, както и да имаме право на компенсации при срив на доставките. Така че и двете страни трябва да са готови на гамбит.

Синьото гориво е в основата на икономиката

Въпросът по какъв маршрут да се доставя газа се преплита с очакваните сега преговори по строежа на газопровода „Южен поток“. Тази тръба може да бъде нашата втора точка за доставки на руски газ, но когато бъде построен газопроводът. Така че от „Южния“ руски проект и България, и Русия ще имат ползи.
Важно за страната ни обаче е да получава суровината на добри цени. Затова основни са и водените преговори за промяна на формулата така, че въпреки поскъпването на природния газ, да може да се гарантира стабилността на икономиката ни.
Преговорите с руснаците винаги са трудни, твърдят участници от подобни срещи. Но за да имаш успех, може би трябва да си готов и да жертваш едно в името на повечето облаги от друго. Затова може би и премиерът Бойко Борисов каза, че при телефонния си разговор с руския му колега Владимир Путин е срещнал разбиране по някои въпроси.
При всички положения е добре да постигнем поне част от целите си, защото е ясно, че в обозримо бъдеще руската „Газпром“ ще е не само най-голям, но и единствен доставчик на природен газ. От друга страна, „Южен поток“ е важен преди всичко за „Газпром“ и Русия. Той би дублирал трасето към част от Европа на съществуващия сега т.нар. украински газопровод. Оказва се също, че заобикалянето на България не е толкова лесно, тъй като според руски експерти геоложката структура на румънския бряг е далеч по-проблематична от тази на българския. Нека не забравяме, че Украйна и Беларус вече договориха по-високи транзитни такси. Всъщност така постъпва всяка транзитна държава.

Скъпоструващата АЕЦ „Белене“

При преговорите за втората атомна централа у нас едва ли ще има лесни решения. Още повече че поредният анекс към договора за строеж на „Атомстройекспорт“ изтича. В медиите вече се появи и информация, че руската компания подготвя съдебен иск заради забавянето на проекта. Искът ще е за 1 млрд. евро, а ако се стигне до него, за съжаление нашата позиция ще е „партер“.
Досега обаче от официалните руски представители неизменно е изразявано разбиране за българската позиция – ние търсим европейски партньор за проекта, който за нас също е важен. Възможно е и да продължим проекта, но на по-късен етап.
При всички случаи не можем да допуснем втората АЕЦ да струва десетки милиарди евро. Тогава рискуваме тя да стане паметник на нечии грандомански планове за лидерство на Балканите с цената на мизерия за собственото население. Защото ако отсега стойността й се удвои, колко ще струва токът, произведен от нея, и кой ще го купува?
В изчаквателна позиция, но с висока степен на готовност за твърдо „не“ е петролопроводът „Бургас-Александруполис“ - третият невралгичен проект. Причината е липсващата засега оценка на въздействието върху околната среда, както очевидният факт, че съоръжението не е безопасно нито за хората, нита за плажовете по Южното Черноморие. Освен това отсега е ясно, че потенциалните ползи дори не могат да се сравняват с възможните екологични последици, нито с оборота на летния туристически поток. Привързаността на Гърция към проекта е обяснима при наличието на танкерния й флот, но едва ли защитата на гръцката икономика е задача на българското правителство.