Митко Тодоров, зам.-министър на културата

За икономическите резултати от реформата в културата не бива да говорим като за остатъчна величина. Защото е твърде рано. Първо реформираната система трябва да заработи, да мине време, а след това да анализираме икономическите резултати. Засега ние, авторите на проекта за реформа, насочваме вниманието си предимно към структурния момент. След това ще дойде ред и на резултатите от неговото осъществяване. Той е водещият в работата ни – институциите в сферата на културата трябва да се преструктурират по нов начин, а от есента да заработят и по новия модел. За нас това е много по-важно, отколкото да мислим конкретно за цифрите. Те ще станат ясни едва след като системата се завърти и утвърди.
Да обърнем внимание върху един много важен момент – дублиращите се структури в сферата на културата. Наясно сме, че там, където ги има, трябва да прибегнем до намаляване на част от съставите. Става дума за огромни състави, които ползват една сграда, една зала. Въобще не обсъждаме в момента как и кого да съкратим – това трябва да е ясно на всички творци. За нас най-важното е тези институции да заработят по-добре.
Ясно е, че ще настъпи обединяване на институции, но то няма да бъде правено априори, като сумарна величина. Ще се търси вътрешният механизъм, който е най-адекватен на спецификата на дейността. За всички нас, хората, които работим в театрите, оперите, оркестрите, е най-важно институцията да работи ефективно, да произвежда продукт, който да бъде търсен и желан от публиката. Трябва много внимателно да се прецени какъв бюджет се дава за всяка институция – дали това, което държавата е отпуснала, е малко повече от необходимото, или онова, което дава общината за същата институция, е по-малко от нужното. Разчитаме тези спорни моменти да се изяснят, когато ние започнем да работим по стандартите.
Убеден съм, че големият икономически ефект, ако можем така да го наречем, от преобразуването в сферата на културата, ще дойде с въвеждането на стандартите. Стандартите ще бъдат точни, те ще подскажат и обществената потребност. А тя започва от зрителя, от публиката, която отива в театралната зала. Тия стандарти ще бъдат съзвучни и с възможностите на определения регион - ще уточним точно какви разходи са необходими реално за сградите и базите, с които разполагат културните институти.
А когато се комулират или освободят средства за проекти, ще можем съвсем точно да преценим и икономическия ефект. Ще стане ясно точно колко може да задели държавата за даден театрален или музикален продукт, за неговото разпространение, за представянето му на фестивали у нас и в чужбина.

Схемата на интенданта работи добре в Германия, защо да не заработи и у нас?

Традициите в културата трябва да се зачитат. Театър „Сълза и смях“ например е една традиция. Имало го е и ще го има. Защото едва ли столичани, пък и не само столичани могат да си представят театралната карта на България без „Сълза и смях“.
Друг е въпросът дали „Сълза и смях“ ще обедини усилията си с Народния театър. Което е една възможност за дифузиране на дейности, за по-ефективен програмен процес, за по-големи перспективи за използване на още една сцена към големия институт. Както и обратното. Това е въпрос на дискусия. Но да се говори, че „Сълза и смях“ ще бъде закрит е най-малкото несериозно.
Схемата на интенданта, така, както е позната и развита в Германия, според мен е една добра схема. Аз лично не съзирам опасност, ако тя бъде въведена и у нас. Толкова години е доказвала своята ефективност в Европа, мисля, че ще я докаже и на българска почва. Тя не е попречила в Германия да СЕ ОСЪЩЕСТВЯВАТ МАСТИТИ ТЕАТРАЛНИ И МУЗИКАЛНИ ПРОЕКТИ. Вече десетки години. Тук става въпрос за един сектор, който обединява техническите, административните и всички други обслужващи дейности на два или повече института. Единият може да е театрален, другият – музикален, но става дума за институти с пълноценен творчески процес. Става дума просто да се координират сцените, репетициите, техническите възможности.