Reuters

Американският президент Барак Обама може и да не пожъне политически ползи от голямата си победа с реформата на Уолстрийт, поне не и в краткосрочен план.
Най-радикалната реформа на финансовата регулаторна система от Голямата депресия от 30-те години насам бе приета, докато Обама прави опити да повдигне падащия предизборен рейтинг на Демократическата партия и да избегне катастрофата на парламентарните избори през ноември. Финансовият законопроект може да се окаже доста по-полезен за Обама при повторното му кандидатиране през 2012 г., отколкото за демократите, търсещи начин да запазят местата си в парламента през ноември.
Реформата на Уолстрийт е последната от поредица важни законодателни постижения за президента, спечелил поста с обещанието за промяна.
Американците са най-загрижени за високата безработица и главоломния ръст на бюджетните дефицити, а някои се опасяват, че Обама е пренатоварил дневния си ред. Това попречи на двете други ключови инициативи да му спечелят преднина: здравната реформа и стимулиращия пакет на стойност $862 млрд.
Финансовата реформа може да се озове на същия път. „Промените ще окажат относително нищожен положителен ефект през 2010 г. - смята Рос Бейкър, политолог от университета „Ратгърс“. - Но са нещо, с което Обама може да спечели гласоподавателите през 2012 г.“
Сложността на финансовата реформа в обем от 2300 страници е една от причините Бейкър да смята, че тя няма много да помогне на демократите за парламентарните избори. „Реформата тепърва ще оказва влияние върху живота на американците - коментира Бейкър. - Ще мине доста време, преди хората да се сдобият с усещането, че дебитните им карти са по-добре защитени, отколкото преди приемането на реформата за финансовата регулация.“

Непознатият законопроект

Много от американските гласоподаватели не са запознати с финансовата реформа, сочи онлайн проучване на Ipsos Public Affairs. Според анкетата 38% от американците никога не са чували за реформата, 33% са чували, но не знаят почти нищо за текста. Други 18% са заявили, че „до известна степен“ са запознати.
Здравната реформа също е доста сложна, макар че според Бейкър гласоподавателите вероятно ще започнат да оценяват по-добре и двете промени, докато дойде време за президентските избори след две години.
Засега безработицата, която е 9,5%, е по-определящ фактор за общественото мнение от здравната и финансовата реформа. „Създаването на нови работни места и регистрирането на видим спад на безработицата ще са единствените неща, които ще спасят Обама и демократите“, коментира Крис Артертън, политолог от университета „Джордж Вашингтон“.
Може би това е причината, поради която в седмичното си обръщение в събота Обама се съсредоточи върху увеличаването на обезщетенията за безработица и програмата за стимулиране на кредитирането към малкия бизнес.
Сенатът насрочи гласуването на предложението за обезщетенията за безработица във вторник – деня преди подписването на финансовата реформа.
Белият дом открито заяви опасенията си, че демократите могат да изгубят доминиращата си позиция в Камарата на представителите. Смята се, че имат по-добър шанс да се задържат в Сената въпреки очакванията и там да загубят места. Тези загуби ще затруднят усилията на Обама по другите задачи от дневния ред, като енергийното и имиграционното законодателство.
Белият дом описва дебата за финансовата реформа като избор – или да се установят разумни правила за Уолстрийт, или да се позволи на алчността и безразсъдството да се ширят необезпокоявани.
Според Обама Уолстрийт трябва да бъде обуздан на всяка цена, за да се защитят потребителите и да се избегне повторение на финансовата криза, тласнала страната в най-дългата рецесия от десетилетия насам.

Написаното с дребен шрифт

Съветникът на Обама Дейвид Акселрод не е съгласен с онези, които смятат финансовия законопроект за прекалено сложен, за да резонира у гласоподавателите.
„Не мисля, че е чак толкова сложен, че собствениците на кредитни карти да не разберат, че имат нови права, свързани с компаниите - собственици на кредитните им карти, или пък собствениците на ипотеки да не схванат, че сега глобата, която плащат, ако изплатят заема преди определената за това дата, е ограничена“, поясни Акселрод.
„Разбирам, че не всички преливат от знания за дериватите и различните подобни екзотични инструменти, които бяха главен герой в сагата за финансовата криза - добави той. - Но всички в Америка са имали главоболия заради написаното с дребен шрифт в договорите за кредитни карти и променливите ипотеки.“
Законопроектът за реформа на финансовата система бе гласуван почти изцяло съгласно партийните пристрастия, като само трима от републиканците го подкрепиха.
Една от пречките за демократите е намаляващият ентусиазъм на либералите заради опасенията им, че лобистите на индустрията са спечелили прекалено много отстъпки и вратички в окончателния вариант на законопроекта.
Бившият председател на Федералния резерв Пол Волкър, който е външен съветник на Обама, бе разочарован от наречения на негово име закон, забраняващ на банките, които притежават федерална застраховка на депозитите, да рискуват със собствени пари. Според Волкър законът е твърде размит.
Републиканците обаче са готови да атакуват финансовата реформа на друг фронт. Те се надяват, че законопроектът и популистката антиуолстрийтска реторика на Обама ще подсилят имиджа му на „противник на бизнеса“, който отдавна се опитват да му прикачат.
Лидерът на републиканците в Камарата на представителите Джон Бонър нарече финансовото законодателство зле замислено и заяви, че иска да го отмени. „Американците по-трудно ще вземат заеми, компаниите очевидно по-трудно ще получават кредити - заяви Бонър. - Този закон ще накаже всеки банкер в Америка заради греховете на малцина от Уолстрийт.“