- Господин Стефанов, запазва ли се тенденцията за спад на инвестициите у нас?
 - Официалните статистически данни за полугодието ще излязат през следващия месец. Все пак вече има информация за първите четири  месеца на годината. Според тях има доста  голям ръст на чуждестранните инвестиции спрямо миналата година. До края на април 2011 г. привлечените чуждестранни инвестиции бяха около 60 млн. евро, а за същия период на тази година са около 400 млн. евро. 

 - В края на миналата година усилено се говореше за инвестиция на крупна американска IT компания, която ще открие близо 1000 работни места. Какво стана с този проект?
 - Той е все още актуален, обаче заради икономическата криза процесите се забавиха. Инвестицията трябваше да се реализира през месец март, но сега, както разбирам, се отлага за септември. Идеята на компанията инвеститор е да събере различните си спомагателни дейности, като счетоводство и логистика, у нас. Проблемът е обаче, че за да го направи, трябва да закрие своите офиси в други европейски държави, а както казах, в условията на тотална икономическа криза загубата на всяко работно място се посреща на нож от местните власти и  синдикатите.

 - Остава ли България все още атрактивна инвестиционна дестинация?
 - Разбира се,  и ние трябва да продължаваме да изтъкваме нашите предимства в това отношение

 - Все пак едва ли трябва постоянно да изтъкваме като наше предимство, че у нас работната ръка е най-евтина в Европа, защото това не говори много добре за България.
 - Така е, но все пак това е наше преимущество, защото не можем да се хвалим пред инвеститорите, че сме голям пазар. Това може да го направи Русия, даже  Румъния. Конкуренцията за инвестиции в региона е доста ожесточена и ние трябва да умеем да изтъкваме всяко наше предимство и да се възползваме от слабостите на съседите конкуренти. Ето, в Румъния например политическата обстановка не е много стабилна и затова ние трябва да изтъкваме като предимство на България финансовата и икономическата стабилност, колкото и банално да е станало вече това за нас. Да вземем и сделката с еврооблигациите. Тя е на макроравнище, което само по себе си  не оказва пряко влияние върху дейността на компаниите, но, от друга страна, тя  е доказателство, че държавата работи. В крайна сметка важното е да се подобрява бизнес средата. Освен това страните от Централна Европа, като Чехия, Словакия и Унгария, вече не се евтини инвестиционни дестинации. Но те се намират в центъра на Европа и от логистична гледна точка инвеститорите ги предпочитат. Не трябва да изключваме и Сърбия като наш конкурент. Наистина наше предимство е, че България членува в Евросъюза, но западната ни съседка  предлага на крупните кандидат-инвеститори държавни субсидии до 10 млн. евро, докато у нас те могат да разчитат на 500 000 евро по различни европейски програми.
Понякога бизнес решенията, в коя държава да се инвестира, се бавят. Колкото са повече парите, толкова повече срещи и анализи се правят. На някои от големите световни фирми, с които работим, им отнема например година и половина или две години, за да решат в коя държава да отидат. Въпреки това все още фирмите се нуждаят преди това да бъде спечелено доверието им. Обикновено тези компании не сравняват само една, а няколко  държави, докато вземат решение.

 - В този смисъл какво стана с подготвяните промени в закона за инвестициите?
 - Българската агенция за инвестиции няма законодателна инициатива. Това е от правомощията на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Наистина ще бъде добре, ако тези промени по-бързо се превърнат в реалност. Трябва да се помисли за по-гъвкава политика при стимулирането на инвеститорите. И сега законът позволява на инвеститорите клас „А“ държавата да изгражда прилежащата инфраструктурата. Но за една IT компания тази инфраструктура едва ли е толкова важна. За нея по-добре е да получи средства за подготовка на кадри.  Обсъжда се и възможността  за преотстъпване на социалните осигуровки за период от три години на инвеститори клас „А“. Друга идея е  децентрализацията на процедурата за сертифициране на проекти, както и за насърчаване на проекти на общинско ниво. С промените ще могат да се сертифицират и проекти в сектора на услугите, където размерът на инвестицията не е голям, но създадената заетост е значима.

 - В годините на инвестиционен бум пазарът тотално бе деформиран, защото голяма част от инвестициите отиваха в недвижими имоти, финансови услуги и търговия. Все още съществува ли подобна тенденция, или нещата се нормализират?
 - Миналата година имаше  десетина големи проекта и почти всички бяха в сферата на аутсорсинга. Това означава, че  компаниите идват в България с идеята да прехвърлят у нас някакви странични дейности, като счетоводството и логистиката.  Тази година почти всички проекти, по които работим, са в областта на производството. Става дума за производствени мощности, в които се откриват до  1000 работни места. За мен това е добър знак, защото решението да се построи завод и фабрика изисква по-голям капитал и сериозни намерения за оставане на съответния пазар.  Тази година има малко повече доверие и  спокойствие сред инвеститорите. В предишни години спадът на инвестициите беше малко преувеличен и беше повече статистически, отколкото реален.

 - Все пак няма ли  отлив на инвеститори?
 - В годините на инвестиционен бум в България компаниите влагаха 6-7 млрд. евро годишно, а изнасяха около 3 млрд. евро, което правеше около 3-3,5 млрд. положително салдо. Сега то е отрицателно с около 150 млн. евро на година. Една фирма в България, която върне голям заем към фирмата майка, статистиката автоматично отчита като отрицателна инвестиция.