Димитър Бранков,
зам.- председател на БСК

До края на ноември в рамките на стратегията ЕС - 2020 България трябва да обяви пред ЕК националните си цели за съкращаване на емисиите на парникови газове (ПГ). Предварителната оценка спрямо т. нар. пакет „Климат – Енергетика” на ЕС от 2008 г. дефинира национална цел за намаление на ПГ от около 50% през 2020 г. спрямо 1988 г., която е базата по Протокола от Киото. Това означава, че общите емисии на ПГ през 2020 г. трябва да паднат под нивото от 2005 г. (71 млн. т, СО2 еквивалент). Общата цел за ЕС-27 е за средно 20% съкращение на ПГ спрямо 1990 г. Наред с Естония страната ни е на първо място не само в ЕС, но и в целия свят по задължителни емисионни ограничения за парникови газове, емитирани през 2020 г.
Евентуалното едностранно ангажиране на ЕС с 30% съкращение на парниковите газове допълнително драстично ще ограничи потенциала за икономически растеж, за нарастване на националното производство и потребление. Ще се увеличи социалната и икономическата цена за постигане на нови, още по-амбициозни национални цели (вероятно 70% съкращаване на ПГ спрямо 1988 г., т.е. около 50 млн. т СО2 екв. през 2020 г. спрямо 71 млн. т през 2005 г.).
Предвидените отстъпки по пакета „Климат – Енергетика” на ЕС в т.ч. предоставянето на допълнителни свободни национални квоти за търговия с емисии – EUA (EU allowances), възможност за разпределяне на свободни квоти за термичните централи и сектори с потенциал за т. нар. изтичане на въглерод, увеличаването на тавана за емисии в нетъргуемия сектор през 2020 г., с 21% спрямо нивото от 2005 г., компенсират много малка част от негативните последици. Известен дял от тези преференции ще се насочи към безвъзмездно финансиране на проекти за намаляване на ПГ в развиващите се страни, част от които и сега са с по-високо икономическо и социално равнище, с по-голямо потребление и по-конкурентоспособни.
Приемането на национални „въглеродни” ограничения налага безалтернативно ускорена мащабна „декарбонизация” на икономиката, в т.ч., подобряване на енергийната ефективност, увеличаване дела на ВЕИ, реализацията на безвъглеродни или нисковъглеродни енергийни опции, развитие на т. нар. интелигентни преносни мрежи, улавяне и съхраняване на въглероден диоксид, въвеждане на АЕЦ, микроенергийни източници, газификация, екосъобразено урбанистично и транспортно планиране, сградостроителство и саниране. Неизбежно е и закриването или ускореното обновяване на част от термичните централи въпреки произтичащите ефекти за заетостта във въгледобива, драстичното нарастване на енергийните цени и разходите на промишлените и битовите потребители.

Разполагаме с нереализиран потенциал за продажба на 250 млн. т емисии

Основен въпрос за реализацията на националните приоритети за „зелено” е свързан с финансови ресурси в т.ч., частни и публични средства, фондове на ЕС и емисионни права. Държавата ни разполага с огромен нереализиран потенциал за продажба на над 200-250 млн. тона от т. нар. предписани емисионни единици - ПЕЕ (Asigned Amount Units) по Протокола от Киото при актуални цени от около 10 евро на тон. Забавените административни реакции и отказът от експертиза през последните пет години доведоха до макар и временна загуба на акредитация, необходима за признаване на националните инвентаризации на ПГ и възможност за продажба на фирмените и държавните емисионни квоти (ЕUA и AAU).
Налице е огромно изоставане спрямо страни - основни продавачи на един ограничен пазар за ПЕЕ с много предложения и малко купувачи. Например Чехия е реализирала продажби от над 100 млн. т, а Полша – повече от 200 млн. т. Твърде дълго продължи дебатът за институцията и реда за разпореждане с приходите от евентуалните продажби на ПЕЕ. С промени в Закона за околната среда беше възприета схемата за зелени инвестиции, администрирана от Националния доверителен екофонд (НДЕФ). При това без да има международен правен документ с обвързваща сила, който да налага възприемането на тази схема. Още през 2005 г. редица страни - членки на ЕС, потенциални купувачи, изказаха свои възражения по този вариант. Предвидено е прехвърляне на постъпилите средства от специална сметка на МФ в НДЕФ, който в ограничен кръг взема решения за финансиране на проектите и контролира пряко тяхното изпълнение. Няма задължение, произтичащо от международни документи и за допускане на чужди представители в управителните и консултативните органи на институциите, администриращи средствата.

Не е ясно как ще се финансират проектите по схемата за зелени инвестиции

Остава неясно как ще бъдат финансирани съответните проекти - безвъзмездно, чрез безлихвени заеми или чрез кредити.
БСК официално настоя средствата от продажба на ПЕЕ да се използват за национално съфинансиране на проекти по оперативните програми „Околна среда“ и „Конкурентоспособност“ и Програмата за развитие на селските райони. Друга възможност включва предоставяне на кредитни линии чрез Българската банка за развитие, търговските банки, Фонда за енергийна ефективност, ПУДООС за проекти, които намаляват емисиите на ПГ, повишават енергийната ефективност и т.н.
Изключително висок е делът на административните разходи по управлението на Националната схема за зелени инвестиции. В нея влизат 5% от средствата от продажби на ПЕЕ, които се превеждат от извънбюджетна сметка на МФ един месец след тяхното постъпване. Трябва да се отчитат, че търговските банки и другите финансиращи институции имат значително по-ниски разходи по управление на кредитен ресурс по сходни проекти.
Напълно излишно е и предвиденото валидиране на резултатите на съответните проекти от сертифициращи органи с международна акредитация, чиито услуги са изключително скъпи. Това ограничава обема на предоставяните средства само до по-големите проекти. Липсват и задължения по международното законодателство за валидиране на намаленията на емисиите на ПГ, постигнати от проекти, финансирани от продажба на ПЕЕ. Самите проекти, които подобряват околната среда, може да не са пряко свързани с намаляване на емисиите.
Голяма част от потенциалните купувачи не поставят изисквания за начина на изразходване на средствата. Но към този момент може да се обобщи, че е пропусната възможността да се използват приходите в държавния бюджет за съфинансиране на проекти с участие на еврофондове и да се намали натискът върху дефицита на консолидираната фискална програма през следващите години.