Иван Бойков е машинен инженер, завършил е Техническия университет през 1974 г. Работил е в „Енергопроект“, в „Цимент плант“ - Темелково, „Балканкар“ АД, „ЗИТ Инвест“ АД. От 1997 до 2001 г. е народен представител и е член на комисиите по индустриална политика и по опазване на околната среда.
От 2001 до 2003 г. е генерален секретар на ФИГ "РЕИ холдинг" АД, след което е изпълнителен директор на Българската браншова камара "Пътища".
Заместник-председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

- Г-н Бойков, според данни на камарата 1100 фирми са отпаднали от сектора. Ще се обединят ли останалите в бранша, или започва сериозна борба между тях ще?
- Обединението в строителния сектор вече е факт. Повечето фирми функционират в консорциуми, други работят във верига. Компаниите са се е обединили около Камарата на строителите в България, така че при нас обединението вече се е случило. В момента очакваме да бъдат пуснати повече поръчки, за да има бизнес за строителните фирми. Но е необходимо държавата и инвеститорите да проявят по-голяма активност, така и при нас ще има по-сериозно раздвижване.

- Но е и факт, че борбата между конкурентите по време на търгове е жестока – дават ниски цени, после масово обжалват решенията.
- Нормално е, когато има голяма конкуренция и няма работа, да се дават ниски цени. Фирмите сега са ангажирани да строят обекти почти без печалба. Но нали трябва да се плащат заплати, осигуровки, да се поддържа техника и т.н. За да могат все пак да оцеляват в тази тежка ситуация, фирмите работят на печалба от 2 до 5%. Но трябва категорично да отбележа, че ниските цени няма да се отразят на качеството на работата. Никой не би приел лошо качество и изпълнение за сметка на цените.

- Ако приемем, че „пролетта на строителния бизнес“ ще дойде след няколко месеца, очаквате ли да има проблем с набирането на хора, фирми, които да вземат поръчките, и т.н.?
- Не, няма как да се получи дефицит на работна ръка дори когато браншът започне да излиза от кризата. В момента строителните компании имат капацитет да изпълняват цялата програма, по която се работеше по време на бума от 2007-2008 г. Няма никакъв проблем, защото месеците без много работа, бяха използвани от фирмите за преструктуриране. Тогава мениджърите увеличиха капацитета на персонала си, стегнаха техниката. И в момента, в който секторът започне да излиза от кризата, компаниите имат готовност да започнат още по-активна работа с подготвени с хора, с достатъчно добра техника, да не пропускаме и опита, който вече посъбраха.

- Излезе информацията, че през 2011 г. от държавния бюджета и по линия на европейските фондове ще има 1,7 млрд. лв. за строителство. От тези пари 1,2 млрд. лв. ще са само за пътища. Малко или много е този ресурс според вас?
- Това са никакви пари, защото в най-добрите си години сме усвоявали от порядъка на 16 млрд. лв. Знам, че числото звучи доста внушително, но всъщност не е кой знае какво. Съвсем нормални са тези обеми, дори са недостатъчни, защото разполагаме с капацитет да усвоим много повече пари. Миналата година по държавните инвестиционни заеми за пътища от Световна банка и от Европейската инвестиционна банка имаше около 500-600 млн. лв. Тези пари бяха спрени, за следващата година са предвидени около 200 млн. лв.
Освен това Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2010 г. разполага с бюджет от 211 млн. лв. Тези средства няма да стигнат дори само да се закърпят дупките, а има още толкова много важни неща за правене. През 2008 г. агенцията разполагаше с около 600-700 млн. лв. бюджет, което е в пъти повече от сега. Това е една трета от необходимата сума за поддържане на статуквото. Но не стига за промяна на ситуацията с пътищата, които имат нужда от основен ремонт. Надяваме се обаче тези пари да бъдат инвестирани и да се осигури работа на строителните фирми, защото това ще им помогне в тази тежка ситуация. Само по този начин секторът ще се отлепи от дъното.

- Настоявате за промени в Закона за обществените поръчки. Очаква се процедурите за кандидатстване по европейските програми да бъдат типизирани. Доволни ли сте от тези действия и какво още трябва да се направи?
- Още преди повече от година ни беше обещано, че изискванията за тръжните процедури ще бъдат променени. След разговор на правителството с представители на строителния сектор ние предложихме договорите и процедурите да се типизират, за да няма измислици. Засега това все още не се е случило, тепърва започваме да работим. Надяваме се обещанието да се изпълни, защото тогава усвояването на европейските средства по оперативните програми ще е по-лесно, бързо и ефективно.
Става въпрос за създаване на типови условия за участие в процедури. Договорите, които се подписват след конкурсите, също ще бъдат типови. От 5 години браншът иска и основният критерий, по който се избират изпълнители - най-ниската предложена цена, да бъде премахнат. Това изискване носи само беди, но в крайна сметка никога не се постига най-ниската цена. Едва ли е нужно да конкретизирам, защото знаем всички за какво става дума. Ако се въведе „икономически най-изгодната цена“, означава, че значително трябва да се подсили администрацията, която ще работи по тези конкурси и ще оценява на база на критерия за икономически най-изгодната цена. Но ще е необходима и доста политическа воля за отстраняването на участниците, които дават дъмпингови цени. Тук обаче не става въпрос нито само за българските компании, нито за чуждите, а за всички.

- Как ще коментирате идеята чуждестранни експерти да работят и да управляват проектите, които се реализират с европейски пари?
- По този въпрос камарата има категорично становище. Трябва да има генерална визия за реформа в цялата система. Идеята е не чуждите експерти да вършат работата на българските институции, а да обучават нашите специалисти. По-полезно ще е да ни научат да прилагаме европейските практики у нас. Според мен 1-2 години са достатъчни, за да свършат тази работа. Такава е схемата, по която се работи в ЕС, и всички нови страни членки са минали по този път. Между другото това е и становището на хората, които работят в ЕК за България. По време на среща с българския еврокомисар Кристалина Георгиева ние споделихме това мнение и тя се съгласи с нас.

- Минаха търговете за текущ ремонт и зимно поддържане, но на повечето места процедурите се обжалват. Има ли опасност райони в страната да се окажат без компании, които ще поддържат пътищата през зимата?
- Наистина много от процедурите се оспорват в момента. Условията по тези търгове бяха съгласувани с нас, но забавянето се дължи по-скоро на начина на провеждането им и на прецизиране на решенията. След като фирмите толкова много обжалват процедурите, явно имат интерес да подпишат договори за 4 години, да обслужват даден район, да инвестират и т.н.
Ние като камара се мъчим да сме арбитри в споровете, уговаряме колегите да се разбират помежду си там, където е възможно. Наистина има опасност с тези обжалвания да влезем в зимния сезон без сключени договори. Има обаче възможност това да се реши, както и миналата година, когато на места бяха възлагани малки обществени поръчки. Другаде пък, където има избрани фирми от миналата година, те ще продължат да си изпълняват работата, след като бъдат удължени контрактите. Договорите, за които сега се провеждат процедури, ще бъдат подписани и ще влязат в сила след края на този зимен сезон.

- Ще се справи ли с поетите ангажименти до края на годината турският консорциум „Мапа Дженгиз”, който строи магистрала „Люлин”?
- Първоначално тази компания пое ангажимент да построи магистрала „Люлин” до 26 декември. Сега окончателното приключване на обекта се отлага за май следващата година. ЕК ще признае актуваните разходи до края на 2010 г. и ще плати. Разходите, направени по-късно, ще бъдат поемани от държавата. Около 90 млн. лв. бяха отпуснати допълнително от правителството. С тях цената на „Люлин“ достига до първоначално предвидената. Това е пример за търг, спечелил с дъмпингова цена. За да не се стига до подобни случаи, трябва да се научим да работим според законите. Юридическите екипи на чуждите компании идват у нас, четат условията на търговете, пишат писма, на които нашата администрация бави отговора. Но щом мине законовият срок, значи, че е дадено мълчаливо съгласие. Затова трябва да се научим да изпипваме договорите както трябва, така че да не се допуска увеличение на срокове, цени и т.н.

- Имате ли информация как върви строителството на магистрала „Тракия“?
- Дейността по магистрала „Тракия“ върви по план. Фирмите, които изпълняват втория и третия участък, съответно обединение „Магистрала Трейс“ и гръцката „Актор“, се движат в график.

- Кога очаквате да бъдат обявени търговете за лотовете на магистралите „Марица“ и „Струма“?
- Доколкото знам, до края на годината ще пуснат конкурси за магистрала „Марица“. За „Струма“ това все още не може да се случи, защото не са направени отчуждителните процедури и не може да се даде строителна линия.

Интервюто взе Моника Стоянова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.