Рая Атанасова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Българският туристически бизнес трябва да се възползва от социалните мрежи, за да популяризира своя продукт, още повече че това не изисква голяма инвестиция, каза за „Класа“ Петър Панайотов, търговски директор на TravelStoreMaker.com. Той ще бъде един от лекторите в предстоящата международна конференция „Тенденции и иновации в туристическия бизнес“. През последните години усилията на бизнеса бяха насочени към изграждане на материалната база и по-малко към маркетинг. Затова страната е още на дъното на всякакви класации в онлайн резервациите и предлагането. Кризата обаче постепенно започна да променя тази ситуация. „Всеки български хотел се продава в интернет, но не директно. Това се дължи на активността на резервационните сайтове, не на самите хотелиери“, посочи Панайотов. Интернет сайтът вече не е предимство, но липсата му е недостатък, коментира той.
Всъщност инвестицията в резервационна система на сайта струва колкото пет нощувки, изчисляват експертите. Българският потребител все още е недоверчив към онлайн услугите, коментира Ирена Георгиева, председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции. Първоначалната инвестиция за активен сайт е около 1000 евро извън средствата за рекламирането му.
Българският хотелиер не е образован как да интегрира социалните мрежи като част от своя продукт, твърди Николай Николаев, експерт маркетингови стратегии и управител на Webboratory. А според Георгиева бизнесът ни тепърва опознава социалните мрежи, докато тази политика работи успешно в страни като Мексико и Ямайка, и ние ще се учим в крачка.
В Европа пазарът е различен, защото по-голямата част от приходите на бизнеса зависят от онлайн продажбите. Маркетинговите кампании не гарантират ръст на продажбите, те са гарант за добър имидж и позициониране. Вече 100-150 души посещават сайта на хотелиер след представяне в LinkedIn, Facebook, Twitter. Става дума за малка група хора, която целенасочено се интересува от услугата на конкретния хотелиер и е реално потенциален клиент, а не просто човек, който „браузва“ в интернет, смята Николаев.
В България интернет употребата в туризма се развива с бързи темпове и едва сега може да се говори за наличие на онлайн пазар, твърди Вера Генова от www.CenTransit.com.
Условно можем да разделим Европа на три части според развитие на интернет в туризма. Най-развит е той в Западна Европа (Великобритания, Франция, Германия, Белгия, Холандия, скандинавските държави), следват средиземноморските държави (Италия, Испания, Португалия, Гърция). Третата група е Източна Европа и в нея България и Румъния са на последно място. В Западна Европа 49% от бизнес пътниците планират и закупуват пътуванията си онлайн; 79% от бизнес сектора купуват и личните си посещения онлайн. В България повечето от корпоративните пътувания се заявяват по телефон или по имейл. Един от основните ни проблеми е, че у нас не са много популярни кредитните карти. Имаме модул за автоматично издаване на самолетни билети, но той предполага използване основно на подобни карти, обясни Генова.