Светослав Симеонов е роден е на 9.07.1975 г., завършил е магистратура по стопански и финансов контрол в СА „Д. А. Ценов”, Свищов. Работил е в Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. Бил е одитор „Вътрешен одит” в ГД „Земеделие” на ЕК, където е работил по програма САПАРД. От 2006 до 2008 г. е главен одитор в Сметната палата. Бил е шеф на дирекция „Наблюдение и координация на Разплащателната агенция” в МЗХ до август 2009 г., след което е назначен за зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”. С решение на УС на фонда от 7 октомври 2010 г. е избран за изпълнителен директор. Владее английски език. Женен, с едно дете.


- Г-н Симеонов, защо с министър Мирослав Найденов бяхте при градския прокурор Николай Кокинов?
- За нас е много важно колкото се може по-бързо да бъдат приключени делата по САПАРД, това беше и повод за срещата. Става дума за 230-те млн. лв., които ще трябва да се връщат на Брюксел, в случай че фонд "Земеделие" загуби съдебните спорове. С прокурор Кокинов се договорихме да направим последен преглед дали не са постъпили някакви нови документи и доказателства. Но за съжаление няма почти нищо ново, което би могло да промени ситуацията.

- За колко проекта с нередности се водят дела?
- В книгата на длъжниците в момента са вписани 268 проекта, за 190 по тях се водят дела за 230 млн. лв.

- Вие неотдавна обявихте тази сума и тогава казахте, че държавата губи дела. Продължава ли да се случва това?
- За съжаление да. Например миналата седмица сметките на ДФ "Земеделие" бяха блокирани и понеже живеем в правова държава, в която трябва да се изпълняват решенията на съда, наложи се да платим над 1 млн. лв., включително съдебните разходи. От всичките 2650 проекти по програмата горе-долу за 10% се водят дела. Държавата ни има интерес те да бъдат приключени възможно най-бързо.

- Какви са последните данни за изпълнение на Програмата за развитие на селските райони?
- Програмата стартира през 2008 г., прилагат се 21 от всичките 22 мерки и са подадени 13 617 заявления. Кандидатства се за общо около 6 млрд. 548 млн. лв. субсидии. Към 1 ноември 2010 г. са получени 6967 заявки за плащане на обща стойност 1 177 730 875 лв. По 6548 заявки, които са за 724 млн. 561 хил. лв. и са по мерките 141, 121 и 112, са извършени почти всички плащания. За мнозина вече е ясно, че основен проблем на програмата е забавената обработка на заявленията. Но анализът на данните показва, че при прилагане на отделните мерки има значително ускоряване. Вече са сключени 7447 договора. За сравнение към 31 юли 2009 г. бяха сключени 2392.

- Колко проекта в момента чакат разглеждане и вярно ли е, че някои са забавени вече година? Какви мерки ще предприемете, за да се ускори работата във фонда, включително с преместване на служители в най-горещите точки и улесняване на процедурите?
- В момента при нас има по-малко от 500 проекта от стария прием, които още не са разгледани. Стремим се в максимално кратки срокове да наваксаме значителното забавяне. Експертите на фонда полагат изключителни усилия да се случват нещата. Ще водим политика за отваряне на фонд "Земеделие" както към самите бенефициенти, така и към техните помощници - консултантите, които подготвят проектите. Нашата роля е не само да изплащаме средствата, но и да подпомагаме хората при подаване на предложенията. Разясняваме им какви са нашите изисквания към бенефициентите, за да не се стига до отхвърляне на проектите. Но сами разбирате, че не може да се одобрява всяко едно проектно предложение, което е постъпило при нас. Трябва обаче да обясня, че в ДФ "Земеделие" няма практика да бъдат отхвърляни проекти, без да са разгледани обстойно. Всеки един проект се обработва от най-малко от 4 души - експерт, главен експерт и се потвърждава от двама началници.
Проблемът е, че самите бенефициенти или консултантите в определени случаи не поднасят коректно информацията, не познават достатъчно добре правилата на програмите.

- Какво първо направихте във фонда, след като станахте негов изпълнителен директор, и кои са най-спешните стъпки, които ще предприемете?
- Най-важното е да имам пряк контакт както с моите заместници, така и с началниците на отделите. Дори не е за вярване колко проблеми чакат разрешение. Ето конкретен пример: оказа се, че всеки отдел, който отпуска определени помощи, поддържа отделен регистър на лошите длъжници. Ние нямаме общ регистър, където да са включени всички бенефициенти и всички програми, по които фондът разпределя средства. Върви една тромава размяна на кореспонденция на хартия и са необходими по 2-3 дни, за да се разбере дали един кандидат е длъжник.

- Но идеята за общ регистър на длъжниците е на повече от година, защо не е реализирана, пари ли не е имало за това?
Въпросът е по-скоро технически. Поставил съм задача на колегите до края на месеца да бъде готова тестовата версия. А до края на годината регистърът трябва да е факт. И най-странното е, че проблемът не е бил в парите за осъществяване на тази идея. Просто не е мислено няколко дни напред. Взимани са моментни решения, които за съжаление не са оказвали дългосрочно добро влияние. Ще ви дам и друг пример. Защо трябва ние да искаме от бенефициентите справка за наличие на задължение към държавата?
Оказа се, че ние можем да получим достъп до системата на НАП, но това не е било предвидено законодателно. Е, този отговор сериозен ли е? Защо хората да подават молби до НАП, после да ходят да я вземат, да висят по опашки, да губят по 10 дни за един документ?! Защо е всичко това, когато примерно в Данъчно-процесуалния кодекс може да се каже, че ДФЗ има достъп до регистъра на НАП за липсата или наличието на задължения. Защо досега никой не го е направил, при положение че имаме и подкрепата на парламента?

- Общото мнение е, че на бенефициентите досега се гледаше като на потенциални нарушители и дори престъпници. Какво ще направите, за да станат те добре дошли партньори?
- Нормално е при толкова много бенефициенти комуникацията да е сложна. Само по директните плащания работим с приблизително 120 хиляди души, по ПРСР са вече 13 хиляди. Необходимо е да се обособи едно звено с експерти, които ще отговарят само и единствено за комуникацията. Искал съм справки и се оказва, че на ден има най-малко по 200 обаждания. Не е нормално експертите, които обработват проектите, постоянно да говорят по телефона. Трябва да има специализация, да е ясно кой за какво отговаря. Затова сега правим call center и ако трябва, там ще бъдат 10, 15 души, но проблемът с комуникацията трябва да се реши. Вече са определени хората от различните отдели, които ще са в този център, и е въпрос на дни да започне работата.

- Колко хора в момента работят в структурите на фонд "Земеделие" и какъв е ресурсът, който се управлява за година?
- По щатно разписание са 1800 души, към момента са заети 1650. Ресурсът, който разпределяме по директните плащания, плюс средствата по ПРСР и за пазарните механизми вероятно надхвърлят 1,5 млрд. лв. Голяма организация сме и трябва при работата да се подчиняваме на нормалните бизнес правила. При толкова хора не можем да казваме, че персоналът не е достатъчен и с това да се оправдаваме. Просто трябва да се направи оптимизация. Ще държа всички съпътстващи отдели към фонда, които нямат основна задача да обработват проекти, да бъдат редуцирани и освободените бройки ще се прехвърлят в оперативните отдели. Не може да има шофьори, на брой колкото за цял оперативен отдел.

- Докъде стигнаха разговорите за т. нар. прелокиране на средства от по-неатрактивни мерки към други, към които има засилен интерес?
- Регламентите позволяват на всяка страна членка с една обикновена нотификация да прехвърли средства от една ос в друга в рамките на 1%. За България това са 26 млн. евро.
В тази насока работи МЗХ и по мярка 121 за модернизиране на земеделските стопанства. А парите, които се опитваме да осигурим, няма да са само за земеделски машини, а ще са за техника за отглеждане на зеленчуци, за биологично производство и за всичко, което може да се направи за стопанствата извън гарантираните бюджети за сектор мляко.

- До 31 януари трябва да се осъвременят 60% от ортофотокартата, означава ли, че едва след 1 февруари ще можете да превеждате директните плащания?
- Директните плащания са много важни за земеделските производители и затова търсим всякакви начини по-бързо да стартират. В момента се обновява ортофотокартата за земеделските площи. Нещо, което за съжаление не бе направено през 2008 г. и 2009 г. Ако това беше факт, сега страната ни можеше да поиска авансово да превежда директните субсидии за обработване на площ. Без актуализация на ортофотокартата едно предсрочно плащане би довело до санкции от ЕК. Затова изплащането на директните европейски субсидии на единица площ ще започне в началото на следващата година.


Интервюто взе Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.