Една трета от брутното производство на електроенергия в ЕС ще бъде от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) след 10 г. Това е записано в плана за подобряване на енергийната инфраструктура до 2020 г. , който бе представен вчера от енергийния еврокомисар Гюнтер Йотингер, предаде „Ройтерс“. Очаква се до 2030 г. делът на зелената енергия да се повиши допълнително и тя да достигне 36%. Половината от енергията от ВЕИ-тата може да се получава от вятър и слънце, които са непостоянни източници.
От ЕК вече са направили преглед на 21 стратегии за възобновяема енергия от общо 27 документа. По данни на комисията през 2020 г. ще има капацитет от около 460 гвт. ток от ВЕИ, докато в момента производството е 244 гвт. Близо 63% от общия обем зелена енергия се очаква да се произвежда от непостоянни енергийни източници. Очаква се страните, които граничат със Северно море, да могат да изградят големи офшорни вятърни паркове, но това трябва да бъде координирано. Предвижда се парковете да бъдат съсредоточени на едно място, за да намалят разходите за проводници. По този начин в Германия разходите биха могли да спаднат с 30%, уточняват от ЕК. За Северно море като цяло разходите за подобни производства биха се снижили с 20 на сто до 2030 г.
Брутното производство на електроенергия се планира да нарасне най-малко с 20% от около 3362 тераватчаса (твтч) през 2007 г. до 4073 твтч през 2030 г. В това изчисление не е включена вероятността от мащабно развитие на пазара на електрически автомобили. Нови далекопроводи са нужни и за връзката на Испания и Португалия с Франция, където капацитетът на съоръженията трябва да се повиши с поне 4000 мвт. до 2020 г. Подобни предизвикателства има и пред страните от Централна и Източна Европа. В Германия трябва да се разширят преносните възможности на ток от север на юг.
Ще бъдат необходими енергийни магистрали, които да пренасят енергията от Северно море на юг и от Средиземноморието на север. До средата на 2013 година трябва да бъде разработен план за енергийни магистрали, като целта е те да заработят до 2020 г. В подобна инициатива участва и българският Електроенергиен системен оператор, който съвместно с Турция трябва да изгради такава магистрала в средносрочен план.
До януари догодина ЕК трябва да възложи на съответните органи да съгласуват европейски стандарти за интелигентни мрежи (smart grid). Комисията ще проучи дали са необходими мерки за защита на данните при функционирането на този тип енергоспестяващи мрежи. Ако направените инвестиции в тези технологии се възвръщат твърде бавно, то държавите ще трябва да дотират проектите, обясняват от Брюксел.
След 10 г. ще се увеличи и зависимостта от внос на природен газ. Очаква се тя да се повиши от сегашните 60% на между 73 и 79 на сто. През 2030 г. зависимостта от външни доставки на синьо гориво се очаква да бъде между 81-89%. Различни изследвания сочат, че необходимостта от допълнителен внос варира от 44 до 148 млн. тона нефтен еквивалент (тне) до 2020 г. и от 61 до 221 млн. тне до 2030 година. В момента пет държави не покриват най-важния критерий, според който те трябва да се справят с прекъсване на доставките по основния за тях маршрут за един ден при максимално търсене. На критерия не отговарят България, Словения, Литва, Ирландия и Финландия. Трябва да се разрешават ситуациите при спиране на потока в газовата мрежа, както се случва между Иберийския полуостров и Франция.
По проекта „Южен газов коридор“ се очаква през 2020 г. да осигурява 10-20% от нуждите на газ за Европа, което е между 45 и 90 млрд. куб. м газ. годишно. В „Южен газов коридор“ влизат проектите „Набуко“, Трансадриатическият газопровод, както и интерконекторната връзка Турция-Гърция-Италия, която ще има отклонение и за България.
През следващите 10 г. се очаква да се повиши търсенето на петрол в Източна Европа със 7,8 процента. В старите страни членки пък се очаква потреблението на нефт да спада.
Според изследвания на ЕК след 20 г. на Стария континент има вероятност да трябва да се изградят 8800 км тръбопровода за пренос на въглероден диоксид. Това ще се случи, ако се повиши прекалено цената на въглеродните емисии. За подобна инфраструктура ЕК ще трябва да отдели 9,1 млрд. евро.