- Г-н Колев, в неделя от проучване на „Алфа рисърч“ стана ясно, че и бизнесът, и науката имат нужда един от друг, но някъде се прекъсва комуникацията. Защо?
- От страната на бизнеса може да се каже, че много малка част от фирмите търсят услугите на науката. Но пък тези, които са ги потърсили, са останали доволни, а това е важно. Какви са причините за слабото търсене. Първо, липсата на стратегическо мислене в голяма част от бизнеса. Наука търсят основно по-големи фирми, които могат да си позволят финансиране в тази сфера. Тези компании са сравнително малко у нас, голямата част са малките и средните предприятия. Те нямат необходимия финансов ресурс и може би оттам е част от обяснението за липсата на това стратегическо мислене.
Сътрудничеството на бизнеса с науката дава дългосрочните конкурентни предимства на фирмите.

- Защо тогава фирмите не се обединят по браншове например, за да използват услугите на науката с общи средства?
- Една от идеите при липсата на финансиране е компаниите да се обединяват. Знаете какви са трудностите обаче. Не е лесно десетки фирми да се обединят в една цел и дори ако се наложи да създадат съвместно дружество.
Основният проблем е финансирането. Има различни възможности от следващата година да заработят фондовете по „Джереми“. Така може би ще се почувства възможността за финансиране на тези рискови проекти. По друг начин няма как да се вземат пари, трудно се доказва ефективността на инвестицията в обозрим план. Това е и работата на рисковите фондове. Ние като цяло трябва да разчитаме на европейски пари.
Научните институти, общо взето, са специализирани в собствена тематика и направления. Ние виждаме тяхната роля в това те да предложат някое научно постижение, което не може да се предложи от конкретна фирма. Просто трябват нагласи за ефективност, за да може постижението да се доработи за нуждите на съответната фирма. Във всички случаи е необходимо някакво допълнително финансиране.
Първият проблем на научните организации е, че те са се капсулирали и си работят това, което тях ги интересува като направление. Това показват и проучванията, че нуждите на бизнеса се разминават със секторите, в които имаме някакъв научен потенциал.

- Има ли поръчки от страна на бизнеса към институти, за да се направи някоя разработка?
- За да поръчат разработка, фирмите трябва да са убедени, че ще има ефект от нея. Другият начин за финансиране на науката, който не се използва достатъчно сега, са парите от европейските оперативни програми. Тези научни колективи могат да кандидатстват, за да предоставят своето предложение, заедно с всички останали фирми на единния пазар в ЕС. Предполагам, че научноизследователските центрове и колективи са достатъчно активни, независимо че не са пряк бенефициент.

- Има ли такива случаи досега?
- Според нас са малко. Те трябва да се конкурират с всички европейски фирми. Общо взето обаче няма кандидати. Друг е въпросът дали в резултат на това научният труд на колектива ще бъде избран. Но, за да се спечели, трябва да се кандидатства.

- Бихте ли посочили някои колективи с постижения?
- Пример в това отношение е фирмата за PVC профили „Вайс профил“. Тя заменя оловото с друго вещество при направата на профили, което е със същите качества и не променя състава и качеството на технологията. Това е направено с помощта на специалистите от Химико-технологичния институт. Говорим за българско достижение, единствено в света. Технологията се продава навсякъде. Ето - двете страни са намерили обща тематика и сега се виждат ползите от това сътрудничество. За науката е въпрос на оцеляване търсенето на партньор като бизнеса, а за компаниите това е една дългосрочна предпоставка за конкурентоспособност.

- Имате ли впечатления като браншова камара, фирмите готови ли са да влагат, за да се доработят тези технологии?
- Повечето от тях не разполагат с големи средства. Освен това през последните години се наложи да инвестират, за да изпълнят някои условия – в подобряване условията на труд, за намаляване на емисиите, а това струва пари. Необходимо е фирмите да инвестират и в технологии, за да имат изобщо някаква конкурентоспособност. Ако те не изпълнят тези инвестиции, тях просто ги закриват или ги глобяват или пък те престават да съществуват, няма ги на пазара. Въпросът с такива големи инвестиции стои остро. Затова сме с 0,5 % от БВП годишни инвестиции в науката. Бизнесът заделя за такива дейности около 100 млн. лева годишно, държавата – около 200 млн. лева годишно. Съотношението е, виждате 1:2, а би трябвало според европейските цели да е обратното.
Това се отнася за всички браншове. Но е проблем за цяла Европа. Виждате Лисабонската стратегия, която постави въпроса през 2000 година 3% от брутния вътрешен продукт да е за наука, сега – 10 години по-късно – в Европа средствата са се увеличили от 1,8% от БВП на 1,9% от БВП.

- Да, но едва 6% от нашия износ е на иновационни стоки. В същото време ние разчитаме износът да изтегли икономиката от кризата?
- На практика става така, че разчитаме вносът да е движещата сила, а не вътрешното потребление. В износа разчитаме на тези базови, нископреработени суровини, чиито цени са подвластни на много пазарни флуктуации. Конюнктурата на световните пазари може да е добра, но не се знае в следващия момент какво ще се случи. Затова и понасяме по-тежко и последствията от кризата – защото едва 6% от износа ни е иновативен. В една Унгария този процент е 18, в Чехия – също 18%, в Германия този процент е много по-висок. При тези продукти флуктуациите са много по-ниски – не може цената да се движи в рамките на 4-5 пъти намаление или увеличение. Например, както при електролитната мед – беше 8000 долара за тон, сега падна на 3000 долара, после пак се качи. Докато при иновативните стоки няма такива рискове и флуктуации в цените, затова и кризата се понася по-лесно, където има иновации.

- Тогава какъв е изходът? Само финансиране от европрограмите ли?
- Като финансиране разчитаме много от догодина да влязат в оборот рисковите фондове по програма „Джереми“, разчитаме също на стимули и облекчения – държавата да създаде необходимите условия, за да може бизнесът и науката да работят по-добре заедно. Да се въведат стимули и облекчения за този вид инвестиции.

- Какви би трябвало да са те?
- Преди всичко трябва да са съвсем конкретни, и то така направени, че да не се възползват и други от тях. Обикновено става дума за данъчни облекчения – било от данък печалба, било от мита. При внос на съответни технологии да не се облагат с мита, при наемането на млади кадри също да се ползват данъчни облекчения. Другият проблем е, че интересът към докторските дисертации в момента е изключително слаб. Може би и там трябва да се помисли за стипендии и други подобни стимули. Другото, което предлагаме, е цели екипи от научните звена да отиват временно на работа в съответната компания, за да внедрят технология, като същевременно запазят работата си в изследователските центрове.
Но най-важното може би е да се направи инвентаризация – да се знае за съществуващите научни постижения, които могат да подпомогнат бизнеса в работата му в съответните сектори.
Но пак да напомня – виждате, че ЕС за десет години е увеличил с 0,1% средствата за наука. Затова казвам – с магическа пръчка няма да може да се оправят нещата.
Може би тук трябва да се поучим от Япония – там 3,4% от БВП отиват за научни изследвания. При това там науката изцяло е ориентирана към внедряване на световни технологии в производството.

- Тъй като засега у нас се очертава, че основният проблем е финансирането, трябва да чакаме стартирането на трите фонда по програмата „Джереми“, така ли?
- Да, също и държавата трябва да определи правилата. Да е ясно какво са преференциите. Също и да създаде технологични инкубатори, центрове за трансфер на технологии. Те могат да се развиват и по линия на програма „Конкурентоспособност“. Не е необходимо да има много лаборатории, една може да обслужва много сектори, въпросът е те да инвестират и тя да обслужва всички в сектора. Вече има наченки на подобни организации – ето клъстерите. Те трябва да се организират така, че да са от полза на своите членове.

- Самият факт, че бизнесът поставя този проблем, значи, че в известна степен е узрял за решението му?
- Така е. Но финансирането е един от най-важните проблеми. Важни са и средата, която държавата трябва да създаде, техническото взаимодействие между бизнеса и научните институти, как да стане така, че взаимно да се познават като тематика и проблеми.

Интервюто взе Стела Ненкова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.