Нито една от планираните велоалеи в София не е започната
До есента в столицата ще може да се вземе колело под наем, ако Столична община реализира обещанието си. Тази практика е развита в много европейски градове като Лондон, Барселона, Амстердам и др., където начините за това са много.
Рая Атанасова
До есента в столицата ще може да се вземе колело под наем, ако Столична община реализира обещанието си. Тази практика е развита в много европейски градове като Лондон, Барселона, Амстердам и др., където начините за това са много. В Барселона например общината дава под наем около 3000 велосипеда, които са разположени на места по около 300 м едно от друго. Всяко колело е снабдено с GPS система, а цената е 1 евро на час.
Столична община все още не е обсъждала конкретни възможности в тази посока, но според Велизар Стоилов, зам.-кмет по транспорта, това е единственият вариант за бързо, свободно и евтино придвижване из София. „Колелета обаче няма да има нито в мотрисите, нито ще се закачат на други превозни средства от градския транспорт. Да носиш колелото със себе си е трудно осъществимо, затова ще има места, на които наетите да се връщат. Те няма да са непременно там, откъдето са взети“, коментира заместник-кметът.
Къде да се движат
Столична община вече е пуснала обществени поръчки за строителството на две велоалеи, но нито една от тях не е по основните отсечки, които трябва да бъдат изградени до 2009 г. Първите два велолъча са от НДК през бул. “Евлоги Георгиев“ и до парка „Владимир Заимов“, от площад „Македония“ през Руски паметник и „Цар Борис III“, където се прави ремонт на съществуващата велоалея до Княжево. Според Стоилов за останалите шест отсечки до няколко месеца ще бъдат обявени обществени поръчки.
По неофициална статистика в София има около 10 000 велосипедисти и нито една работеща велоалея.
Според Радостина Маринова, председател на УС на „Велоеволюция“, схемата за изграждане на велосипедни алеи не е такава, каквато трябва да бъде. „Ако има такъв план, то трябва велоалеите да се изграждат заедно с реконструкцията на улици и булеварди“, казва тя. Така ще бъде по-евтино и за общината. „Не трябва велосипедният транспорт да се смесва с местата и зоните за отдих. Това не са скоростни отсечки, по които велосипедистите да се движат, човек все пак трябва да стигне донякъде“, коментира Маринова. Велосипедистите се притесняват, че тези алеи няма да бъдат ползвани само от тях. По лъча по „Евлоги Георгиев“ се случва хора да разхождат кучетата си.
Според Радост Маринова повечето инциденти на велосипедисти са с пешеходци, което е опасно и за двете страни. Затова велошофьорите трябва да се движат по специално отредени за целта места. За тази цел разширяването на пътищата не е решение, тъй като превозните средства стават все повече. Маринова даде пример с Будапеща, където улиците към центъра са еднопосочни, като се стесняват постепенно.
Колко ще струва
За 2007 г. отделените пари от бюджета на общината за велоалеи и тротоари са 5 млн. лева. Годишният бюджет за велоалеи, велопаркинги и др. за 2007-2012 г. би трябвало да бъде 10% от общинския бюджет за поддържане и ремонт на пътната настилка в София, смята Маринова. Също така в наредбата за организацията на движението трябва да се изготвя ежегоден доклад за разстоянията, изминати от велосипедисти, пътни произшествия с тях, както и новооткрити и новосъздадени велоалеи. Много важно е в сайта на общината да има информация за велосипедните маршрути в столицата.
Световна тенденция е да се изгражда мрежа „Евро велопътища“, като страната ни попада в „Евро вело 6“ със страните по дунавската делта. Идеята е местните хора да развиват туристически продукт. Досега подкрепените инициативи за изграждането на зелени коридори са в района на общините Монтана, Кресна, Разлог, Свиленград, Малко Търново, Ветово, Суворово, Мизия, Оряхово, Бяла, Русе, Силистра. Всяка година програмата подкрепя подобни проекти на неправителствени организации за около 15 000 евро. Най-развит по тази инициатива е районът на Странджа, където тази година се изграждат още 15 км трасе.
Шестте велолъча на София:
1.Юг-НДК-“Южен парк“
2.Югозапад-„Руски паметник“-“Хиподрума“-“Красно село“-“Бъкстон“
3.Югоизток-„Васил Левски“-хотел „Москва“- „Дървеница“ с разклонения към Студентски град и „Младост“
4.Север-Централна гара-„Надежда“
5.Запад-ж.к. „Света троица“-„Западен парк“-„Люлин“
6.Източен-Орлов мост-„Слатина“-„Дружба“ с разклонения към „Подуяне“ и ж.к. „Левски“.
Началото на всички е от Съдебната палата.
Велизар Стоилов, заместник-кмет по транспорта в София: Скептичен съм за безопасността на велосипедите
- Г-н Стоилов, предвижда ли се ремонт на улици за новите алеи?
- На булевард „Цар Борис III“ ремонтираме платната, като ги предвиждаме за велоалеи. Основното движение си остава по пътната артерия, а локалното ще го обособим основно за велосипедисти. То е доста широко, обикновено алеите в Западна Европа са 1,5 м. Локалното на „Цар Борис III“ е 5 м. Ще направим 1,5 м, но за останалата част не може да сложим ограда. Тук няма да има тотална забрана, докато алеята по „Евлоги Георгиев“ ще бъде изцяло за велосипеди. Става въпрос и за манталитета на шофьорите. Липсва култура на движение. Все още много хора минават с колите си през трамвайните релси.
- От холандското посолство подготвят препоръки за уреждане на транспорта в София?
- Стратегията се разработва с помощта на холандска консултантска фирма и със спонсорството на холандското правителство. Алеите ще бъдат маркирани, но при всички положения аз съм скептичен. Дори в Амстердам, където веригите са здрави и с големи катинари, заключил си колелото за стоянката, но пак са му свалили двете колелета. Това става за минути, не искам да си представям при нас какво ще стане.
- Как смятате, че ще се приеме този „транспорт“ тук?
- Европейската практика, колкото и мрачно да звучи, доказва, че ограничението става по два начина - доброволно да се откажеш от колата, като виждаш проблемите с невъзможността да паркираш, да се предвижваш бързо, а и голям разход на гориво. Второто - без да отпада първият вариант, е да се предлага по-добър, по-качествен, по-бърз градски транспорт, за да се ползва. За второто не сме още готови, защото трябват много инвестиции, за да подменим трамваите, да подменим релсовия път, контактната мрежа. Автобусите долу-горе ги подменихме.