- Г-н Цачев, събитията в Европа продължават да са много динамични, а за дълговата криза все още не е намерено категорично решение. Как негативните новини се отразяват на финансовите пазари?
- Пазарите постепенно се успокояват. Вече не реагират така силно и драматично на постоянния поток новини от Гърция. Притесненията обаче не са отминали – оценяват се рискове за излизане на Гърция от еврозоната и икономическата рецесия в региона, които не са много вероятни. Доверието постепенно се завръща и страни като Испания и Италия успяват да се финансират на по-ниски лихви. Има и известна доза оптимизъм сред инвеститорите, че тази година ще е по-успешна от предишната. Той се забелязва в поскъпването на акциите, включително и на банките. А еуфорията преди публичното предлагане на книжата на Facebook е нещо, което не се е виждало от години на пазарите.

- През последните години петролът и златото бяха сред най-търсените активи. Каква ще е посоката им през годината и можем ли да очакваме драстични промени в цените?
- Драстични промени може да има само при война в Персийския залив, която да доведе до голям дефицит на петрол и търсене на сигурност в активи като златото. Това е малко вероятно да се случи. Цените и на двете суровини ще отчетат слаби изменения през тази година, подкрепени от постепенното икономическо възстановяване и от интереса на инвеститорите към разнообразни активи. За петрола това е логичният ход на нещата, тъй като Европа е на границата с рецесията и високата му цена ограничава потреблението. Поскъпването му дава отражение върху цялата икономика. При златото не е така – дори и металът да скочи два пъти, това няма да се отрази на инфлацията по света, нито на покупателната способност на хората. Спекулантите ще продължат да доминират търговията със злато.

- В условията на несигурна икономическа обстановка кои активи ще са най-предпочитани от инвеститорите?
- Отдавам предпочитание на акциите, защото те генерират паричен поток от дейността на компанията, а не само от поскъпването им, както е при суровините. Някои компании освен това плащат добър дивидент. Дългосрочните инвеститори търсят акции на стабилни дружества с успешни продукти, каквато компания е Apple например. По-активните борсови играчи гледат момента за покупка или продажба. Вероятно през следващите месеци ще станем свидетели на корекция на борсите в чужбина, като това ще представлява добра възможност за инвестиция. Спекулантите дори в момента продават индекси на късо в очакване на тази корекция и водени от индикаторите, които подсказват, че пазарите са прекупени.

- Фондовият ни пазар стартира динамично годината, но кога ще можем да видим по-ясни сигнали за възстановяване? Необходими ли са допълнителни мерки за стимулиране на инвестициите в нефинансовия сектор?
- Основният проблем пред фондовата борса е липсата на интерес от страна на инвеститорите. Чуждестранните фондове не са тук, защото оборотите са много ниски. Българските инвеститори ще купуват едва когато борсата тръгне забележимо нагоре и се усети подобрение в икономиката на страната. Този капан не може да бъде обезопасен с мерки за стимулиране. Необходимо е само хората да бъдат запознати с плюсовете от инвестиция днес на фондовия пазар, както и начините да ограничат риска от това. В подкрепа на развитието на пазара ще дойде намалението на лихвите по депозитите, което ще стане факт през тази година. Но вероятно първо ще трябва да видим годишна печалба от борсовите инвестиции.

- Въпреки че банковото кредитиране остава свито, а критериите твърде консервативни, интересът на български фирми да се листнат на борсата като алтернативен източник за набиране на капитали остава доста „скромен“. Само малкият пазар ли е причина за това?
- Пазарът може да поеме емисия в размер 20 млн. лв., каквито имаше през 2006 и 2007 г. Това няма да е лесно, но не е невъзможно за атрактивни книжа. Проблемът е, че в момента не може да се съберат интересите на купувачите и на продавачите, които предлагат малко акции на високи цени.

- Какви са очакванията ви за развитието на икономиката ни в следващата година и доколко планираните 2,9% растеж на БВП са реалистични?
- Краят на 2011 г. не беше толкова слаб период, колкото можеше да се очаква при криза в Европа. Възстановяването обаче ще е слабо и растежът на българската икономика трудно би надхвърлил 1,5-2% само благодарение на износа. Банките вероятно ще станат по-активни в кредитирането и това ще създаде предпоставки за активизиране на вътрешното потребление през втората половина на годината. 2012 г. ще бъде по-добра година, но не и достатъчно добра, за да се усети осезаемо от цялото общество.