Зелената икономика е нова форма на колониализъм. Това определение направи боливийският президент Ево Моралес на Конференцията на ООН за трайно развитие, състояла се на 21 юни в Рио де Жанейро. По думите му страните от Севера се замогват, завихряйки опустошителна оргия, и принуждават страните от Юга да бъдат техните бедни горски. „Те искат да ни наложат механизми за интервенция, за да насочват и съдят националната ни политика (...), под претекст че това е в името на опазването на околната среда“, допълни Моралес, цитиран от Жил ван Кот, в. „Монд“.
Зелената икономика, която събра трите стълба - икономиката, обществото и околната среда, бе сред главните теми на конференцията на ООН „Рио+20“. Но бе подложена на тежко изпитание в многостранните преговори, които трябваше да открият един подход сред различните участници. Мненията са крайни - от „осанна“ до „ разпни го“ . Оказва се, че от тази голяма амбиция вече не е останало кой знае колко.
Откъде идва неразбирането и неприемането на зелената икономика сред част от участниците в конференцията? От това, че някои предпочитат да подходят към нея, възприемайки най-ограничаващата й същност, свързана със сектора на стоките и услугите, опазването на околната среда, и с работните места, които тя може да създаде? Това е все едно да се изпразни от същността проект, чиито инициатори твърдят, че той цели, ни повече, ни по-малко, да изведе обществото ни към един нов модел на развитие.
Конференцията в Рио приключи със заключителна декларация, в която 18 членове, изписани в пет страници, са посветени на „зелената икономика в условията на трайното развитие и премахването на бедността“. Така й бе отредено място сред начините „за постигането на трайно развитие“, начин, който всяка страна е „насърчена да планира за бъдещо прилагане“. Мнозина наблюдатели обаче ги определят като „слабо задължаваща формулировка“ към държавите, подписали декларацията.
В текста се поставя ударение на необходимостта всяка страна да бъде оставена сама да изработи свой подход, да се избягва обвързването на държавната помощ или каквото и да е друго финансиране с критериите за трайно развитие и да се следи „политиката на пропагандиране на зелена икономика“ да не се изрази в „прикрито ограничаване на световната търговия“.
Програмата на ООН по околната среда (ЮНЕП) поиска да използва икономиката като мост за въвеждане на промяна и това не действа“, констатира Люсиен Шабасов, съветник в Института за трайно развитие и международни отношения (Iddri). Този провал показва липса на доверие в ЮНЕП, която пожела да въведе икономическа рационалност в опазването на околната среда. Истина е, че от трите стожера на трайното развитие именно този стълб е постигнал най-малък напредък през последните 20 години. „Рио+20“ отчете, че има такъв дисбаланс.
В доклад от 2011 година ЮНЕП определя зелената икономика като икономика, която „трябва да повиши благоденствието на човечеството и социалното равенство, като в същото време намали значително рисковете за околната среда и недостига на ресурси“. Или, казано по друг начин – да се намери алтернатива на „кафявата икономика“, зависеща от изкопаемите ресурси, които са на път да се изчерпят.
Европейският съюз се зае със защитата на една „зелена и инклузивна икономика“. Справка в речника Пети Робер:  понятието инклузивен се обяснява като „който съдържа в себе си“. Както коментират експертите, по-разбираемо би било да се използва прилагателното „справедлива“, но пък дебат по въпроса така и никога не е имало.
Световната банка предпочита да говори за „зелен и солидарен растеж“, като в същото време признава, че „пътищата на растеж, по които се върви в момента в света, не са надеждни и освен всичко са напълни неефективни“, което внася доста смут с тълкуването на понятието. Хубавото определение на ЮНЕП бе изопачавано, докато не изгуби смисъла си, след като всеки, според въжделенията и възприятието си за света, отразяваше в него това, което иска, или това, което не иска.
Някои неправителствени организации непрекъснато разобличават отклонението от понятието, което правят компаниите, обвинявани в стремеж отново да направят „грийнуош“. Greenwash според Оксфордския речник означава „дезинформация, разпространена от дадена организация така, че да се представи пред обществеността като отговорна“. От НПО казват, че това е козметична версия на устойчивото развитие. В този смисъл трябва да допуснем, че единодушният ентусиазъм към „зелената икономика“ (green economy), проявен от компаниите, присъствали в Рио де Жанейро, както и тяхното масово прехвърляне към система на производство, която е по-отговорна и по-проста, е донякъде смущаващ. И то, въпреки че действията на компании като Puma и Uniliver, откроени от ЮНЕП за това, че са започнали да отчитат в икономическия си модел разходите, които те правят в чужбина.
Най-радикалните неправителствени организации заклеймиха стремежа на западния свят да пребоядиса в зелено един капитализъм, изпаднал в безнадеждно положение. Повечето страни от Южна Америка съзряха в това опит на „стария свят“ да овладее отново ограниченията, наложени от изискванията за опазването на околната среда, които биха могли да спрат собственото им развитие в момент, когато те започват да усещат облагите от преминаването към пазарната икономика. Те заподозряха поддръжниците на зелената икономика отново да си издействат предимство благодарение на своето ноу-хау и технологиите, с които разполагат.
Оказва се, че четвърт век след като се заговори за устойчиво развитие благодарение на доклада на Световната комисия по околната среда и развитието на ООН, то отново трябва да се измисли. Задачата никак не е лека, тъй като мнозина вече смятат, че балонът „зелена икономика“ вече е спукан.

/по БТА/