Глобалната икономика търпи масов „спад на доверието“ на фона на ескалиращите проблеми в еврозоната и извън нея, заяви директорът на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард. Според нея политиците навсякъде по света трябва да са в „режим на кризисен мениджмънт“, тъй като рисковете растат. МВФ оказва натиск на правителствата да засилят мерките си за борба с проблемите на фона на тревожно икономическо забавяне както в развитите, така и в развиващите се държави. В дискусия с репортери в сряда директорът на фонда звучеше песимистично заради все по-слабите икономически данни и факта, че инвеститорите се готвят за още трусове. „Няма нищо окуражително в постъпващите данни“, заяви тя, след като показатели на промишленото производство в сряда очертаха задълбочаване на затруднения по цял свят. „Еврозоната не е единственият проблем“, добави Лагард и изтъкна опасенията за американската икономика, свързани с данъчните увеличения и съкращенията на разходите, планирани за края на годината. Въпреки описаната от нея „сравнително песимистична“ картина Лагард изрази надежди, че европейските политици ще изпълнят обещанията си за по-засилени действия до другия месец. „Скокът на разходите по кредитирането на Испания и Италия напоследък показва колко ниско е доверието в много отношения“, допълни тя.
Лагард, която пое поста начело на МВФ преди 13 месеца, защити действията на фонда през последната година на фона на критиките, че международният кредитор е действал твърде меко по отношение на Европа. Сред мерките, насочени към успокояване на кризата, тя посочи: призива си през август за спешна рекапитализация на банките на Стария континент, който разбуни духовете по онова време; натиска на МВФ върху Европа да увеличи капацитета на спасителния си фонд и да създаде банков и фискален съюз; разширяването на средствата на МВФ за спешни случаи с $456 млрд., както и насочването на световния икономически дебат към мерки за стимулиране на ръста вместо икономии. Тя също така защити ролята на фонда в Гърция, която все още се намира в най-тежко състояние от 17-те държави - членки на валутната зона, след две години на спасителни планове. Що се отнася до втория спасителен пакет на Гърция от тази година, фондът намали вноските си, което принуди Европа да събере повече пари, и настоя южноевропейската държава да изпълни по-строги цели. Въпреки това Атина неколкократно се провали в опитите си да покрие условията, при които бе отпуснато международното съдействие. За да остане Гърция на повърхността, МВФ и еврозоната, която осигурява повечето спасителни средства, трябва да внесат транш за страната другия месец. По отношение на опасенията, че МВФ ще се оттегли, Лагард заяви: „МВФ никога не напуска масата на преговори.“ Фондът ще бъде „честен“ и „взискателен“ в стремежа си да гарантира, че Гърция ще изпълни условията на спасителната програма, допълни тя. „Ще намалее ли междувременно доверието в МВФ? Ще направя всичко възможно да избегна това“, каза Лагард.  Тя похвали усилията на Гърция и Испания да реформират икономиките си въпреки проблемите. „Ако погледнем какво е постигнала Испания досега и какво се ангажира да постигне, не бихме поискали кой знае какво повече, дори да страната да бе взела спасителна помощ от МВФ.“

По в. „Уолстрийт джърнъл“