Проектозаконът за публичните финанси дава извънредно голяма свобода на министъра на финансите да променят бюджетите на отделните институции. Ако бъде приет, Симеон Дянков и министрите след него ще могат да преразпределя утвърдените от парламента разходи на ведомства, без санкцията на Народното събрание и без публичен отчет защо го правят. Това се казва в становището на Българската стопанска камара (БСК) по проекта за закон за публичните финанси, изготвен от финансово министерство. Той трябва да пренесе в българското законодателство Директива 2011/85 на Европейския съюз и да замени действащите в момента Закон за устройство на държавния бюджет и Закон за общинските финанси.
„С новия проект се предвижда финансовият министър да има право да преразпределя утвърдените с държавния бюджет разходи на ведомствата, без да се отчита публично и без да обяснява защо се налагат промените“, пише в становището на Стопанската камара. От работодателската организация са притеснени още, че с проекта ще се извършат промени и на още няколко десетки закона, но те все още не са готови и не се движат в пакет с него, за да е ясно за какво се отнасят. Опасенията са, че се работи „на парче“.
„За нас е важно законът да реши два проблема: да осигури ефективност на публичните разходи и да гарантира бюджетната дисциплина. Международните финансови институции ни упрекват, че в България бюджетните и обществените средства се харчат неефективно, затова приветстваме стъпките, които са направени с проекта в тази насока“, заяви за „Класа“ Камен Колев, зам.-председател на БСК. От името на камарата обаче той настоя държавата да спре да извършва несвойствени търговски функции и дейности и да остави тази работа на българския бизнес.
От работодателската организация препоръчва да се въведе изискването отделните разпоредители с бюджетни средства – министерства, агенции, общини и други ведомства, да публикуват отчети за изпълнение на заложените и похарчени средства по приоритети и цели. Така ще се постигне по-голяма прозрачност при разходването на парите на данъкоплатците, аргументират се от стопанската камара.
БСК настояща още осигурителните вноски на заетите в държавните институции да се внасят всеки месец за сметка на бюджетите на съответните ведомства. При забавяне те да се санкционират, както всички останали работодатели. Сега при закъснение работодателите и гражданите дължат лихва, равна на ОЛП (основен лихвен процент) плюс 10% надбавка - за пенсии и безработица, и 20% за здравно осигуряване.
От БСК предупреждават, че има текстове в проекта, които дават възможност на финансовия министър за покриване на касовия дефицит на бюджета с пари от НЗОК. При това без да е предвиден регламент за възстановяване на средствата. „Трябва да се преустанови практиката средства от осигурителни вноски от бюджета на НЗОК да се пренасочват във фискалния резерв и/или прехвърлят в бюджета на Министерството на здравеопазването“, категорични са от камарата.
Експертите на институцията са открили и още един пропуск. Той е свързан със Сребърния фонд и се отнася до това, че когато правителството ползва за кратък период от време парите му, то е задължено да ги върне в определен срок и при точно установени условия. „С промени в Закона за устройство на държавния бюджет от 2008 г. средствата и операциите на т. нар. Сребърен фонд са включени в централния бюджет като самостоятелна обособена част. В настоящия проект това правило е запазено, но е отпаднало изискването оперирането със средствата на фонда да става „по ред, определен със закон“, което е неприемливо“, подчертават от БСК. Това означава, че няма текст в закона, който да задължава финансовия министър да върне парите нито срок, в който това трябва да стане.