Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи прогнозата си за икономическия ръст, който се очаква да отбележи еврозоната през следващата година. При предишна прогноза за 1% растеж, сега очакванията са сведени до 0.6%. Централната банка очаква съвкупният брутен вътрешен продукт на икономиките от еврозоната да се свие с 0.3% през тази година, което също е повече от очакваното до сега понижение с 0.2%. Това сочи редовният месечен доклад на ЕЦБ, съобщи „Дарик финанс“.
Икономическите индикатори, които ЕЦБ следи, вещаят ниска активност през второто полугодие на тази година. Възстановяването в еврозоната ще е на етапи, а моментът за постигане на по-значителен растеж се отлага заради редица фактори. Напрежението в някои страни от еврозоната заради пазарите на държавни облигации, влиянието на тези пазари върху държавните финанси и върху други сектори, несвързани с финансите, както и високата безработица, ще натежават в процеса на възстановяване от кризата. Рисковете се покачват и заради увеличението на цените на енергийните ресурси в средносрочен план.
В месечния бюлетин на институцията се прогнозира, че инфлацията ще се понижава, след като през юли бе на ниво от 2.4%. През следващата 2013 г. тя ще слезе под 2%, при условие, че растежът в еврозоната е умерен.
ЕЦБ разглежда и ситуацията с кредитирането в еврозоната, което през юни спада с 0.3% за частния сектор. Перспективите обаче са стабилни както за кредитирането на фирмите, така и за отпускането на заеми за домакинствата.
Намаляло е трансграничното отпускане на заеми и е достигнало исторически минимум от началото на кризата през 2007 г. до сега, сочи месечният анализ на ЕЦБ. Финансовите пазари са все по-сегментирани заради рискът, който внасят отделните страни в еврозоната. Фрагментарността в евроблока се засилва и това прави по-трудно за централната банка да влияе на икономиката в по-широк аспект. Причината е, че някои банки, локалиризани в страни със затруднения, са изгубили достъпа си до свободно финансиране от пазарите, докато други банки от страни в по-добра кондиция са успели да наберат финансиране чрез емитиране на облигации при ниска лихва.
Лихвите по заемите за бизнеса и домакинствата се покачват от 2010 г. насам, докато лихвата на централната банка остава на рекордно ниско равнище. Това е отражение на риска, който инвеститорите съзират в конкретни държави, констатира централната банка на ЕС. Според експертите й лихвите по краткосрочните заеми на компании в Германия, Франция и Холандия са спаднали, докато в Испания и Италия са се покачили.
Много съществено е за банките да продължат да се подсигуряват с буфери, тъй като стабилността им ще бъде ключов фактор, от който ще зависи снабдяването с кредити на икономиката и нормализацията на всички канали за финансиране.
Традиционният месечен доклад на Европейската централна банка е очакван с повишен интерес от страна на инвеститорите, тъй като на пазарите продължава да тегне надеждата, че банката ще пристъпи към форма на количествено улеснение, заради разрастващия се проблем на дълговата криза в еврозоната. С рязкото покачване на лихвите по държавния дълг на Испания и Италия, отговорните институции в Германия се задействаха и обещаха, че ще окажат подкрепа на икономиката. Канцлерът Ангела Меркел даде благословията си за намеса на ЕЦБ чрез изкупуване на облигации от „наказаните“ с високи лихви по облигациите им държави. Не се знае все още в какви параметри ще бъде програмата, която централната банка може да захрани.
На последното си заседание на 2 август бордът на Европейската централна банка реши да не променя основната лихва и тя остана на рекордно ниските 0.75%.