Ако се въведе абсолютна 10-годишна давност за задълженията на физическите лица, тогава трябва да се създаде регистър на фалиралите длъжници. Това е отговорът на банкерите по повод идеята на ГЕРБ с промени в Закона за задълженията и договорите да се отписват дългове на физически лице след изминал 10-годишен период. Новият регистър ще трябва да се различава от действащия кредитен регистър, твърдят  от Асоциацията на банките в България. Регистърът на длъжниците трябва да бъде много подробен и да включва не само кредити към финансовите институции, но и към компаниите за комунални услуги, мобилните оператори и всички други доставчици на стоки и услуги, смята Левон Хампарцумян, изпълнителен директор на Уникредит булбанк. Обявяването на фалит не бива да бъде превърнато в игра - сега да излъжем една банка и като минат "Х" на брой години ще излъжем още една. Трябва да има такъв регистър и той да оставя фалиралите веднъж лица завинаги извън кредитната система - иначе ще накараме добросъвестните да плащат и за недобросъвестните, защото за съжаление в България злоупотребата с права е национален спорт", обясни банкерът, който е председател на Асоциацията на банките в България.
Според него срокът, в който един фалирал кредитополучател не би могъл да получи нов заем, ако веднъж е обявил фалит, би трябвало да е достатъчно дълъг - може и за цял живот. Човек, като фалира, ще трябва да се прости с кредитната система. Той подчерта, че винаги, когато има някакви права, те трябва да вървят заедно със съответната отговорност. "Ако приемем, че обявяването във фалит на физическите лица е право, то отговорността трябва да е - този човек да няма достъп за достатъчно дълъг период от време до кредити", добави банкерът. Според него, ако промените доведат до масови злоупотреби при обявяването във фалит, то това ще оскъпи и кредитите. Загубите ще трябва да се покриват от добросъвестните клиенти, коментира Хампарцумян.  В отговор на въпрос дали застраховането на ипотечните кредити е решение на проблема, ако възникнат затруднения при погасяване на месечните вноски, Хампарцумян заяви, че застраховането означава да се премести проблема от една къща в друга - от банката при застрахователя. Застрахователят може да поеме някакви рискове, но ако това стане масово, застрахователят ще започне да има проблем, или пък застраховането на кредитите ще стане толкова скъпо, че ще се обезсмисли. Последните данни на БНБ за кредитите с просрочия не бих нарекъл оптимистични, но очевидно е, че проблемът с лошите кредити, върви в посока към разрешаване. Така Хампарцумян коментира статистиката на БНБ, според която в два последователни месеца (юни и юли) бе отчетено намаление на лошите кредити.