Според отчетеният през първото полугодие на тази година 0.5% ръст на БВП се дължи преди всичко на по-добрата събираемост на косвените данъци, а не на по-висока добавена стойност, която по съпоставими цени намалява с 0.2-0.3% на годишна база, съобщиха от камарата след среща с мисията на МВФ у нас в петък. „Реализираният растеж е без дългосрочни ефекти и продължава да е крайно незадоволителен“, подчерта изпълнителният председател на камарата Божидар Данев. По същия начин стои и въпросът за инвестициите, и в частност – чуждестранните инвестиции, които драстично намаляват през последните години, а и в качествено отношение не са насочени към иновации и производство, а най-вече към сферата на услугите.
В експозето си Божидар Данев посочи, че България се е придвижила в класацията на Световния икономически форум за конкурентоспособност за 2012 г. от 74-то на 62-ро място, но този положителен тренд се дължи най-вече на макроикономическата стабилност (31-во място), докато внедряването на нови технологии, бизнес средата, качеството на образованието и квалификацията, както и ефективността на институциите все още се оценяват негативно.
Делът на иновациите в износа  е едва 6%, а износната ни листа включва основно суровини и продукти с ниска добавена стойност (в т.ч. минерални горива и масла, мед и медни изделия, маслодайни семена и плодове, зърнени храни и др.). Освен това, има трайна тенденция на ръст в потреблението на основни храни от внос. Положителен момент е засиленият интерес към българското електрическо и електронно оборудване, както и към машиностроенето. Сред причините за твърде „неиновационния“ износ е липсата на ефективна иновационна политика, вкл. ниски разходи за иновации и едва 2% усвояване на средствата за иновации по ОП „Конкурентоспособност“ (към 30.08.2012 г.).
Според БСК, на повишаването на конкурентоспособността пречат намесата на държавата като субект на пазара, непредсказуемата нормативна среда и мудна съдебна система, отсъствието на либерализация в енергетиката, свръхрегулацията и високите административни тежести, ниската ефективност на публичните разходи, недоизградената инфраструктура, липсата на квалифицирана работна ръка, кризата в образователната система.
Специален акцент по време на разговора бе поставен върху тежкото състояние на пазара на труда. Беше отбелязано, че от 2008 г. досега са закрити 450 000 работни места, като само през последната година са изчезнали 93 000 работни места. Реалната безработица (при отчитане и на обезкуражените лица, нерегистрирани в бюрата по труда) е 20.2%. Силно влошено е и съотношението между работещи и пенсионери, като 1.9 млн. осигурени покриват пенсиите на 2.2 млн. възрастни хора, а субсидията от държавния бюджет към пенсионната система е 60%. Освен макроикономическите причини, върху тежкото състояние на пазара на труда и осигурителната система влияят и демографските проблеми, свързани най-вече с емиграция, основно на квалифицирани и млади хора.
Основно конкурентно предимство на България продължават да бъдат ниските заплати, каза Божидар Данев. Той уточни, че регистрираният ръст на заплатите вече няколко тримесечия изпреварва ръста на производителността на труда, а нарастването на заплатите се дължи най-вече на освобождаването на нискоквалифицираните работници, увеличението на социално-осигурителните прагове и частичното изсветляване на икономиката.