Международният валутен фонд очаква Брутният вътрешен продукт (БВП) в България да се повиши до 1,5 % през 2013 година. Това каза преди заседанието на Министерски съвет  в сряда министърът на финансите Симеон Дянков. Повишението на БВП може да стане благодарение на по-силното вътрешно търсене, вследствие на доброто усвояване на структурни фондове на ЕС, каза Дянков. За повишаване на растежа и заетостта, ще са необходими още по-смели реформи – по-големи капиталови разходи за базовата инфраструктура, осигурени чрез все така доброто усвояване на фондовете на ЕС е най-добрият стимул за растежа, посочват от Международния валутен фонд.
„Това е интересно, защото обикновено Международният валутен фонд не си позволява в подробности - (и за пръв път го виждам от 18 години откакто работя с тях и в предишната си работа) - конкретно да предложат каква е стъпката за развитие на растежа”, каза още Дянков.
Реалният растеж на БВП на България ще достигне 1% през 2012 г. и ще се повиши до 1,5% през 2013 г., прогнозира Международният валутен фонд във вторник.
„Силните буфери и последователното прилагане на строга политика позволиха на България да поддържа стабилност в една сложна среда. Все пак, растежът остава слаб, безработицата е висока, а икономиката остава изложена на външни рискове, особено във връзка с кризата на еврозоната," коментира ръководителят на мисията на МВФ за България Катрина Пърфийлд.
По данните на МВФ, растежът на българската икономика през 2012 г. се дължи на по-силното вътрешно търсене и усвояването на структурните фондове на ЕС, а през 2013 г. той ще е следствие от възстановяването на износа.
„Средногодишната инфлация през 2012 г. се прогнозира да достигне 2,5% заради по-високите цени на храните и горивата," заявява още Катрина Пърфийлд. МВФ очаква бюджетният дефицит на касова основа за 2012 г. се очаква да спадане до 1,25% от БВП, с което ще се постигне значителен напредък по отношение на целите за балансиран бюджет през 2015 г.
„Залагането на непроменен бюджетен дефицит за 2013 г. ще запази доверието, което ще доведе до по-ниска доходност по държавния дълг. В рамките на заложения строг бюджет ще е необходимо да се устоява на натиска за общо повишение на заплатите," предупреждава още Катрина Пърфийлд.
Всяко преизпълнение на приходите в бюджета трябва да се използва за увеличаване на фискалния резерв, предвид временния ефект от емисията на еврооблигации през юли.
„В случай на сериозен икономически спад обаче, трябва да се позволят корекции на дефицита в съответствие с икономическия цикъл," се посочва още в изявлението на ръководителя на мисията на МВФ в България.
„За повишаване на растежа и заетостта ще са необходими по-смели структурни реформи. По-големите капиталови разходи (например за базовата инфраструктура), осигурени чрез по-добро усвояване на фондовете на ЕС, биха стимулирали растежа и биха допринесли за справяне с проблемите на инфраструктурата.
Преодоляването на липсата на стимули за наемането на млади и не толкова квалифицирани работници, активните политики на трудовия пазар и реформата на образованието биха повишили уменията и производителността.
Ограничаването на възможностите за ранно пенсиониране биха насърчили по-активното участие на работната сила, което заедно със здравната реформа би допринесло за справяне с увеличаващите се разходи от застаряването на населението.
Социалноосигурителните вноски по новата единна система за заплащане трябва да отиват директно в пенсионните фондове за гарантиране на тяхната жизнеспособност.
„Предсказуемото прилагане на частните договори е от критична важност за по-добрия бизнес климат. Обявяването в несъстоятелност със задна дата повишава рисковете за всички кредитори и в крайна сметка води до по-високи разходи за новите кредитополучатели. Промените на законовите разпоредби за обявяването в несъстоятелност така, че наред с другото, да се забрани обявяването в несъстоятелност със задна дата, би решило в голяма степен този проблем," смята Катрина Пърфийлд.
Въвеждането на бързи и ясни съдебни процедури за предварително одобрени оздравителни планове и проучването на начини за насърчаване на доброволни механизми за споразумения, би довело до по-бързи и по-ефективни решения по дългови спорове, допълва тя.
Банковата система е стабилна, но средата на слаб икономически растеж е предизвикателство. Общата капиталова адекватност (16,7% през юни 2012 г.) превишава изисквания задължителен минимум от 12%. Силното нарастване на депозитите и намаленото търсене на кредити повишиха ликвидните буфери и намалиха външното финансиране. Необслужваните кредити на брутна основа продължават да нарастват, достигайки до 16,9 % от всички кредити (юни 2012 г.), отчитат от МВФ.
„Банките трябва да се насърчават да решават активно проблемите с необслужваните кредити чрез преструктуриране на кредитите, освобождаване от активи, пълно или частично отписване, при строг контрол от страна на Българската народна банка. Увеличаването на правомощията трябва да се осъществява в съответствие с предложената от ЕС директива за създаване на рамка за възстановяване и оздравяване на кредитни институции и инвестиционни посредници," завършва изявлението на Катрина Пърфийлд.