И през новата година младият театрален мениджър и продуцент Светлин Стоилов усърдно ще умножава заглавията в портфолиото на формация „Мелпомена”. Частният театър, създаден като пътуващ преди 15 години от покойния режисьор Георги Стоилов, набра популярност с хитовете заглавия „Вражалец” и „Големанов” на Ст. Л. Костов, „Благородния испанец” по Съмърсет Моъм. Вече няколко години по ред представленията са в челните класации по зрителски интерес у нас. Успехът на „Мелпомена” до голяма степен се дължи и на „американската формула” на правене на театър. Стоилов пръв въведе бонусите и комплиментите към билетите за театър. Убеден е, че специалното отношение към публиката от страна на театъра и актьорите винаги прибавя допълнителна стойност към резултатите.
„Мeлпомена” не само създава театрални продукти, но и се утвърждава като разпространител на заглавия на държавни театри. Светлин Стоилов работи в кооперация с признати и дебютиращи автори, спомагайки за популяризирането на сценичните им проекти. Вече няколко поредни лета „Мелпомена” релизира няколко мащабни турнета в летните театри на Пловдив, Варна, Бургас, а през изминалата година показа „Вражалец” в зала 1 на НДК. Фактически няма театър в страната, където заглавията от портфолиото на формацията да не са представени.

Ето някои от постановките под шапката на „Мелпомена”:
„Досадникът” с Александър Кадиев, Мариан Бачев, Александър Сано, Александър Дойнов, Петьо Петков-Шайбата и Михаил Петров от Пернишкия театър
30 януари и 20 февруари 2014 на сцената на Сатиричен театър „Алеко Константинов”
„Мъже под чехъл” с Кирил Ефремов, Тончо Токмакчиев и Албена Колева
17 февруари 2014 на сцена „Сълза и смях” на Народен театър „Иван Вазов”
„Операцията” с Мариан Бачев и Орлин Горанов, Тони Минасян, Жанет Иванова, Добрина Гецова
17 и 31 януари на сцената на Сатиричен театър „Алеко Константинов”


Ето какво споделя за „Мелпомена” Мариан Бачев, когото можете да видите в „Досадникът” на 30 януари и 20 февруари и в „Операцията” на 17 и 31 януари:

„Като се има предвид, че съм действащ професионален актьор вече над 16 години (Леле, кога станаха!? Уви, вече не съм в категорията „млад“ артист!) и в същото време съм изкушен от театралния мениджмънт (завършил съм магистратура „Мениджмънт в сценичните изкуства“) си мисля, че вече повече разбирам театралните директори и продуценти, а когато театралния директор/продуцент е и актьор, какъвто е и Светлин, работата в театъра винаги върви по-гладко. Тънкостта е някъде там – да проявяваш разбиране и твърдост, без да бъдеш краен спрямо актьорската душа.
В случая с „Мелпомена” - театърът изхранва театъра. Събира актьори, които чрез своя система за проследяване на интереса на публиката, достигат до сърцата на зрителите. И то главно из страната. Защото, нека не се лъжем, София не е България. Аудиторията е различна навсякъде, но винаги е специална – макар за публиката извън столицата да сме познати от телевизията, хората са отделили от времето и средствата си, за да ни видят „на живо“ и професионалната ни отговорност е в пъти по-голяма. Хубавото е, че се събираме колеги, които работим това, което наистина ни харесва. Ако в държавния или общински театър си длъжен да играеш в която и пиеса да те разпределят, то тук имаш свободата да избираш ролите си.”

За Ралф Милано от „Досадникът”:
„Много ми допадна работата върху персонажа на наемния убиец Ралф Милано. Първо, защото е „отрицателен“ персонаж и второ, той се явява като спаринг партньор на Франсоа Пиньон – персонажът на Сашо Кадиев. С него се срещнах за първи път на сцената в професионален план, а усещането беше като че сме били заедно години – едни български Лоурел и Харди. Допълвахме се прекрасно. Основното предизвикателство беше да не се разбере какво ще бъде развитието на образите и съответно – какъв ще бъде финалът – такъв тип ситуационни комедии обикновено са предсказуеми. Но познавам хора, които гледат спектакъла за шести или седми път – въпреки, че знаят сюжета, прекрасно се наслаждават на актьорската ни игра за пореден път.
Без да изпадам в теоретизиране, комичното винаги се появява в разминаването на противоположностите, на характерите, на желаното и реалното… Моят суров персонаж бива разтърсен от това, че изпада в две крайни състояния: на пълна отпадналост и безсилие, от една страна и на тотална физическа превъзбуда – от друга, което го кара да върши безумни неща, които… Не, няма да издам повече. Всеки човек би могъл да попадне в подобна ситуация и театърът е начин всеки да се погледне отстрани...
Публиката се забавлява от сърце в продължение на 100 минути на добро партньорство на сцената – един, смея да кажа, добре смазан екип, който театър “Мелпомена“ събра начело с режисьора Богдан Петканин, който от своя страна ни покани с Кадиев, Александър Сано, Александър Дойнов, Петьо Петков-Шайбата и младия Михаил Петров”.
Водещият на „Преди обед” по бТВ Александър Кадиев за героя си Франсоа от „Досадникът”:

„Никой досадник не осъзнава, че е досаден и се учудва и изненадва, когато хората, с които дружи, му казват е е досаден. Той си мисли, че е приятен, няма съзнание, че е адски досаден. Ако си досандик и така си се родил, си носиш мъката цял живот, никой не си общува с тебе, никой не отговаря на обажданията ти.
Тъй като репетирахме в Перник, беше голямо тичане, събирахме се рядко, защото всички са заети, истинско приключение си беше да сглобим технически пиесата. Аз водя действието през цялото време, а да водиш действието е трудно, трябва да знаеш какво правиш, да го правиш добре, бързо и атрактивно, за да привлича публиката. По отношение на героя не ми беше трудно. Истината е, че като малък аз съм бил този досадник, сега някак си съм се узаптил. Очевидци твърдят, че съм бил ужасно досадно дете. Оттам ми се възвърна спомена, защото един актьор винаги трябва да взима от себе си за една роля, от това, което е преживял.”