- Г-жо Соколова, записванията за лятото се забавят, затрудняват ли се туроператорите да изплащат сумите по договорите с хотелиерите? - Туроператори и хотелиери сключват договорите си една година предварително. В тях има различни условия, периоди и начини на разплащане. До 20% стигнаха отстъпките от цената при ранни записвания, които имат различен период. За тази година срокът беше до 30 март и плащанията ставаха една седмица след това. Тази година още на берлинската борса се видя, че записванията, при които се използва този механизъм, са намалели. Немският пазар регистрира понижение с 20% в сравнение с миналата година, сега е към 10 на сто. Хотелиерите ни бяха принудени да удължат сроковете за ранни записвания - до 30 април или до 30 май. По-малко са и договорите, според които туроператорите предплащат - дават депозити. - Как хотелиерите ще подготвят своя сезон, ако няма разплащания за ранни записвания или те се забавят? - И те, както и туроператорите, нямат оборотните средства. Това особено важи за хотелите, които работят основно през летния период. Затова една от молбите на целия бранш беше част от 500-те млн. лева, които са предоставени на Българската банка за развитие /ББР/и са отпуснати на търговските банки, да бъдат дадени на туризма. Когато искаш оборотен кредит, банките бягат като дявол от тамян. Въпросът е дали правителството смята да постави туризма на правилното място. Сега имаме уверението, че от последните 100 млн. лева на ББР ще бъде отделен ресурс за туризма. Повечето колеги ще изберат варианта да вземат назаем оборотни средства, за да започнат сезона. Не само българските хотелиери и туроператори нямат т.н. cash flow, подобно нещо се забелязва и при чуждите. Някои съзнателно отказват да предплащат. Но това е вечната борба между хотелиери и туроператори. Финансовата криза започна да се чувства навсякъде, защото потреблението е свито. Ако чуждите туроператори правят всичко възможно, това не е просто натиск за сваляне на цени, а е продиктувано от търсенето. Но свитото потребление трябва да доведе до разумни, а не до прекалено ниски цени. Това лято се очертава битката за клиенти да се реши с last minute оферти, които би трябвало да са най-ниските. Много българи ще се подлъжат, защото с няколко лева по-евтино може да купят почивка с доста по-ниско качество. - Предложенията на бизнеса и решенията на Консултативната комисия ще накарат ли повече българи да останат в страната? - Преди да се излезе на външния пазар би трябвало да се обърнем към вътрешния и това да е целенасочена държавна политика. В момента всеки от нас се спасява кой както намери за добре. Част от средствата, които българинът изразходва в Турция и Гърция, трябва да останат в българския бюджет. За бюджетните служители хотелиерите дават на четири нощувки една безплатна и на всеки седем - две без пари. Остатъкът се дели наполовина - между служителя и държавата. Обмислихме също хората със свободни професии да могат да включват фактурите си от почивки като разход в годишните декларации. А всички фирми, които осигуряват почивка на своите служители, да могат да включват в разходите отделените средства. - В момент на криза обаче работодателските организации не са съгласни да отделят средства за почивка? - Нека законът да го позволи, а дали те ще го направят, е друг въпрос. Но парламентът има още около 30 работни дни и едва ли тази промяна ще се случи. Съмнително е и дали ще има време да се разгледа предложението ни ставката на ДДС за всички дейности в туризма да стане 5%. Подобно нещо ще стимулира културния, екологичния и спа туризма - Вицепремиерът Ивайло Калфин каза, че трябва да докажете ползите от такава промяна? - Защо ние да го доказваме, когато е видно какви ще бъдат приходите от разработването на тези ниши. Факт е, че в ЕС ние сме единствената страна, която има различни ставки при различни услуги – 7% за нощувката, всичко друго се облага с 20%. Цитират се МВФ, ЕС, нарушаване на законодателството... Но Гърция например намали ДДС до 4,5%, въпреки че 5% е минималната ставка в целия ЕС. Ако 80% е делът на морския туризъм, 10% - на зимния, другите 10% остават в спа, културен, екотуризъм. Това са три пункта, по които имаме огромен ресурс и едва ли съществува страна в Европа, която притежава подобен потенциал. Но ние не можем да го разработим, защото нямаме пари за реклама. При 120 млн. евро бюджет за реклама сега Гърция отпуска още 60 млн. евро, защото има криза. От друга страна, туристическият пакет се утежнява, защото се допълва с всички компоненти за културен туризъм. Той ще бъде винаги с 10% по-скъп именно поради различната ставка на ДДС. Разликата между нетната и продажната цена на оператора също се облага с 20% . Как при това положение да бъдем конкурентоспособни? Ето, минаха 10 дни от Консултативната комисия, а още нямаме яснота за концесионните и летищните такси, за руските визи. След като законово се освобождават вече 50% от плажните ивици, толкова трябва да се намалят и концесионните такси. Преди 5-6 г. Гърция увеличи само с 2 долара летищните такси и години наред регистрираше 15% спад в туризма. Никой не иска безплатни визи, но Гърция и Кипър поеха задължителните визи, които са 35 евро. Ако 16 млн. лева поеме нашият бюджет, ще му докараме 200 млн. евро. Ние участвахме на почти всички борси в Европа. Стряскащо е, че в Москва за пръв път от толкова години щандът ни беше празен. Хората казват: другите ни ухажват, а вие се чудите какво още да ни измислите. Туроператор като „Спутник“, който от 45 години е партньор на България, зачеркна програмата си за нашата страна тази година. -------------------------- *“last minute” – „в последната минута“