Красимир Станчев е изпълнителен директор на Ерато холдинг. Той е електроинженер по образование, завършил е със степен магистър специалността “Електроснабдяване и електрообзавеждане” Техническия университет в София. - Г-н Станчев, необходимо ли е държавата да помага в по-голяма степен за развитието на възобновяемите енергийни източници? - Проектите за зелена енергия имат директен икономически ефект върху населените места, където се изграждат. Те влияят и на вътрешния брутен продукт. Подмяната на вносните фосилни горива с локални възобновяеми енергийни източници реално повишава стандарта на живот. По време на газовата криза от началото на годината Словакия беше в ситуация, аналогична на нашата. И двете държави искаха да отворят замразените си ядрени реактори. Това бе политически ход. В Австрия никой нищо не спомена за проблеми заради кризата. Коя е причината? Интензивното въвеждане на възобновяеми енергийни източници, включително и на биомаса, там е национална доктрина. Тя системно се провежда и когато възникна проблемът с доставките на природен газ в Европа, Виена спокойно стоеше на енергийния пазар. - Могат ли да се въведат в „Топлофикация-София” съоръжения на биомаса? - Естествено, че могат. „Топлофикация-София” е замислена обаче прекалено тромаво, с мащабни проекти, при които топлинната енергия се транспортира от единия край на София до другия, с огромни топлинни загуби и голям брой навързани клиенти за един източник. Това води до два проблема. Първият е загубата на енергия, а вторият - сигурността на доставките. При мащабните проекти на биомаса трябва да има и огромни буферни складове, които да обезпечат отоплението. На една такава мощност ще разчитат голям брой домакинства, до които се стига чрез топлопреносна мрежа. За изграждането на тази мрежа са необходими сериозни инвестиции. Затова при такъв проект ще има по-бавна възвращаемост на средствата. По тази причина страните, които имат опит с ВЕИ, водят политиката на децентрализиране на такива проекти. Ние имаме друго виждане за отоплението с биомаса. По-добре е източникът да бъде близо до консуматора или един източник да поеме един-два абоната. Така се инвестират по-малко пари в полагането на тръби, разкопаването и възстановяването на инфраструктурата. От друга страна сигурността на доставките на гориво е по-облекчена, защото не се правят големи складове за горивото. При по-малките проекти физическите или юридическите лица, които искат да участват, се договарят за строителството на топлопреносната мрежа. При по-големи мощности обаче първо се пуска тръбата, а след това се чака някой да се присъедини към нея. Ако присъединен абонат обаче се откаже от услугата, това влияе на целия проект. - Освен топлоенергия произвежда ли се и електроенегия от тези инсталации? - В България подобни практики засега няма. Не са много и добрите примери в Европа. Всяко ново нещо навлиза по-трудно на пазара. Това е валидно за малките мощности от 300 до 500 квт. При големите мощности от 15 до 50 мвт има класическа схема за производство на ток с парен котел и турбина. Ако имаме такива мощности, трябва някъде да се оползотворява топлинната енергия. Швеция например има такъв опит, където самите общини си строят централи. Там вече мощностите са на пелети. - Твърди се, че с употребата на биомаса може да се замени близо една трета от консумацията на фосилни горива в страната. Така ли е наистина? - Да, може. И това не го казвам аз, а е записано в енергийната стратегия на страната. Само през последните 10 години са изградени пиролизни котли с мощност, надхвърляща 590 мвт. Клиентите само на „Ерато холдинг” вече са 51 000 домакинства, а общо инсталираните мощности на биомаса са 2500 мвт. Чрез биомасата значително ще се намали петролната зависимост на страната ни. - С колко горе-долу може да се намали зависимостта ни? - До 2020 г. 20% от енергийния баланс на страните от ЕС трябва да идва от възобновяеми източници. Реално в България основният възобновяем източник са водните ресурси. Тоест ние около 8% от енергията я добиваме от хидроцентрали. По отношение на биомасата бих казал, че през последните две години разбрахме за какво става въпрос и експертите решиха, че трябва да се оползотвори това наше национално енергийно богатство. Важно е дали ще тръгнат проекти на централи на биомаса с мощности от 5-10 мвт при наличието на подходяща политическа воля от общините. Другият вариант е да се строят малки децентрализирани мощности. - Трябва ли нещо да се промени в енергийната стратегия според вас? - Имаме прекрасен закон за възобновяемите енергийни източници. Оставаме си обаче само с пожелания. Австрия и Германия осъществяват националната доктрина по отношение на зелената енергия. Например държавата пряко субсидира възнаграждението на хората, ангажирани в производството на подобни източници на енергия. Субсидират се потребителите, които решат да преминат от фосилно гориво на биомаса или друг възобновяем източник. В България няма да стане така, но както вече посочих, имаме инсталирани 590 мвт мощности. Със или без държавата хората осъзнават кое им е по-изгодно. Най-голям потенциал за развитие на тези проекти обаче може да даде публичният сектор. Там държавата и общините най-лесно могат да влияят. Единственото, което се изисква от тях, е да дадат своята политическа подкрепа за фирмите, които имат опит в оползотворяването на ВЕИ източници, за да се реализират проектите. Нищо повече. Общините знаят, че с тези проекти се съкращават разходи. Финансирането не е проблем, защото банките дават пари за тези проекти. Но все пак трябва да има подкрепа и от местната власт. За три години може да се възвърне инвестицията в даден проект. Самите съоръжения, ако се използват правилно, могат да работят както всеки стандартен котел около 15 г. В Австрия например има котли и на 18 г., които все още работят. Интервюто взе Георги Велев