Иван Айолов е завършил Техническия университет - специалност електрически централи, мрежи и системи. Специализирал е в Стопанска академия към Министерския съвет на СССР, специалност оперативно управление на производствения процес в електроенергийната система на България. Професионалният му път минава през постовете началник-отдел в НЕК, управител на предприятие „Мрежи високо напрежение” и член на СД на НЕК. От 2007 г. е изпълнителен директор на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД (ЕСО) и член на СД на ЕСО. - Г-н Айолов, има ли спад при консумацията на енергия у нас и с колко? - От октомври миналата година се забелязва тенденция на спад в електропотреблението на страната. Единствено през март тази година е отчетен ръст в действителното брутно потребление. Отнесено към нормалната температура за месеца, приведеното брутно електропотребление има спад между 1,6-2%. Този спад е не само за региона, но и за цяла Европа. Това идва главно от по-ниското производство в енергоемките отрасли като металургия, циментово производство и други. До края на миналата година имахме 7% ръст в консумацията, но от октомври започна да се чувства спад. Не завиждам на проф. Шушулов, председателя на Държания енергиен регулатор (ДКЕВР), защото мястото му е точно между чука и наковалнята. За съжаление такава е ситуацията и той се чуди как да балансира освободения вход на цените на енергоресурсите и регулирания изход на цените на енергията. Не може да не бъде свободен входът, защото част от суровините се продават по договорени цени. В същото време не може да не се регулира и изходът, защото трябва да има баланс между това, което получават хората, и това, което могат да отделят. Ние се намираме в район със сериозен дефицит на електроенергия. Това е другият проблем. - Има ли някакви разлики при износа на електроенергия след направените промени заради писмото за наказателна процедура от ЕС? - Наказателна процедура към България от страна на ЕС не е предприемана. През февруари т.г. постъпи Мотивирано становище от Комисията на Европейските общности за необходимостта да бъдат предприети стъпки по изменение на Правилата за разпределение на трансгранична преносна способност и привеждането им в съответствие с регламентите на общността. Промените са свързани с ограничението за участие в търговете за придобиване на търговски права за износ при регистрирани продажби до краен потребител в страната. Мотивите за въвеждане на това изискване бяха свързани със стимулиране развитието на вътрешния пазар и виждането на ЕСО, че успешният регионален пазар в Югоизточна Европа е съвкупност от успешно развиващи се национални пазари. От май т.г. това ограничение няма да съществува. Реализираният износ през първите месеци на 2009 г. няма връзка със становището на ЕС. През март спадът е с около 50% спрямо последните месеци на 2008 г. България ще продължи да полага усилия за запазване на експортните си възможности независимо от финансовата и икономическата криза, довела до спад на цените на електроенергията. Кризата показа, че в страни, където действат пазарни механизми, цените на електроенергията са отражение на реалните възможности за продажба и покупка. Във вътрешния пазар у нас цените останаха на нивата от лятото на 2008 г. Значително намаля броят на търговците, които извършват сделки за износ към момента, а и те работят при значително по-ниски цени, съответно печалби. - Цената на тока на свободния пазар в момента по-евтина ли е, отколкото на регулирания, или не? Какво е отношението на цената на нашата енергия спрямо тази при съседите? - ЕСО администрира почасовите сделки, които се сключват по свободни цени, но няма достъп до договорите и цените, които се договарят между страните. Публични цени за търговията на едро в съседни страни обявяват Пазарният оператор на Румъния – OPCOM и Системният оператор на Гърция – HTSO. Средната цена в Румъния за март е 30 евро/мвтч, като за часовете на денонощния минимум цените спадат до 2-3 евро/мвтч. В Гърция цените също показват значително намаление, като средната цена за март е 38 евро/мвтч. Прилаганото ценообразуване в момента по отношение на регулираните доставки в България (електроенергията за бита) има редица несъвършенства и често удовлетворявайки исканията на едни дружества, „по веригата” се ощетяват други. В България в момента не са създадени механизми за определяне на реални пазарни цени с отчитане на търсенето и предлагането. Средната цена на енергията у нас е 65-70 лв./мвтч. Единствено конкурентна и ниска сега е цената на енергията, произведена от АЕЦ „Козлодуй“. - Изнася ли се електроенергия от страната ни в момента? От кого, закъде и колко? - Държавата няма вече монопол върху вноса и износа на електроенергия. Това е търговска дейност на енергийните дружества. Да, от страната ни се изнася електроенергия в момента. Износът не е спирал дори по време на газовата криза, когато бяха изнесени 370 гвтч за януари. Към момента основната част от електроенергията се изнася към югозападната част на балканския регион и експортът за там е около 450 мвт през деня и 200 мвт след полунощ. Потенциалните възможности на българските износители е по-голям, но поради икономическата криза и пълноводието търсенето е намалено. Заради намалената консумация от предприятията в страната можем да изнасяме 1500 мвт енергия, но няма търсене. Цените се сгромолясаха. - Откога може да очакваме да има търговия на енергия ден за ден? - Експериментално ще въведем това от 1 юли. Уведомихме и регулатора за това. Това е много сериозна крачка към създаването на енергийната борса. - Ще започне ли изграждането на електроенергийна борса у нас през тази година? Какви промени можем да очакваме тогава? - Вече няколко години работни групи обсъждат възможностите за създаване и ползите от борсова търговия. Тя е почасова търговия, каквато извършват в момента редица големи индустриални предприятия. Предимствата на борсата са, че в резултат на търсенето и предлагането ще се определят равновесни пазарни цени за отделните часове на денонощието, които ще могат да се съпоставят с публично обявените цени в региона. Все още цялостна концепция по модела на електроенергийна борса и правила за нейната работа не са разработени. Нейното успешно интегриране в пазарния модел е възможно при наличието на достатъчна конкуренция от страна на производители и доставчици и гарантирани задължителни обеми, които да се предлагат чрез борсата. На най-успешните борси, с малки изключения, се търгува не повече от 7-10% от енергията. Създаването на борса е свързано с допълнителни разходи за ЕСО, съответно за участниците на борсата, което се отразява на цената на търгуваната електроенергия. При повече участници и големи обеми таксите за нейната издрьжка са по-малки. Засега нормативната уредба, регламентираният регулиран пазар и прилаганото ценообразуване за всички потребители не позволяват създаване на борсов механизъм, който да е икономически целесъобразен. Това е така, защото количествата енергия, които остават и се търгуват извън регулацията на ДКЕВР, са недостатъчни. - Отчитате ли какви количества електроенергия са произведени от възобновяеми енергийни източници освен от големите ВЕЦ-ове, собственост на НЕК? - Системният оператор отчита производството на електроенергия от всички възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), дори от тези, присъединени към електроразпределителната мрежа. За 2008 г. от малки водни централи има произведени 1,25 млн. мвтч. От вятърните паркове са произведени 121,7 хил. мвтч, а от слънчеви панели - 167 мвтч. Производството на електроенергия от ВЕИ ще продължава да расте и да има важно значение в електроенергийния ни баланс. Затова от ЕСО ще настояваме производителите да изпълняват задълженията си. От своя страна ЕРП-тата да предават моментната и ежечасовата мощност в съответните диспечерски пунктове. Това дава възможност да се изкупува и енергията от ВЕИ. - За достигане на целта 16% от ВЕИ производители поясниха, че ще трябва да се построят 2000 мвт мощности от вятър. Какъв горещ резерв трябва да има страната ни, за да покрива тези мощности, и колко би струвал той? - Трябва да се знае, че производството от ВЕИ трябва да покрива 16% от потреблението, а не да бъде 16% от производството в страната. Тази цел може да бъде постигната още през 2013 г. с изграждането на 600 мвт мощности, използващи енергията от вятъра. Строителството на нови вятърни електроцентрали неминуемо ще продължава и очакваме за в бъдеще да бъде надмината и следващата цел от 20% дял в потреблението. Въпросът за резервирането на генераторните мощности не засяга само тези централи. Всички производители трябва да са равнопоставени на пазара на електроенергия, в това число и относно условията за тяхното резервиране. За обективно определяне на техническите и икономическите условия при студения резерв ЕСО поръча на Техническия университет в София да оцени различните въздействия на колебанията на мощностите от вятърни централи върху електроенергийната система на България, както и размерите на различните видове резерв. Интервюто взе Георги Велев