Дийн Бейкър, В. "Гардиън" Основните инициатори на бума с токсичните активи в Съединените щати сега искат от нас, данъкоплатците, да спасим американските банки. Те грешаха тогава, грешат и сега. Често може да се чуе, че има малко сили, които са толкова разрушителни, колкото мощта на лошата икономика. Тази максима рядко е била доказвана толкова очевидно, колкото при сегашната криза. Алчността на банкерите надуваше жилищния балон, а некомпетентността и корупцията в редиците на икономистите дадоха възможност на най-големия финансов балон в света да нараства безконтролно, докато неизбежното му спукване разруши икономиката. Удивително е, че точно икономистите, които тълкуваха нещата погрешно, докато балонът се разрастваше, все още получават възможността да дават погрешни обяснения, докато ние се опитваме да си пробием път изпод отломките. Докъде доведе ипотечната криза Макар че по-голямата част от "най-добрите" икономисти в света не я видяха, историята за балона и неговото спукване всъщност е изключително проста. Възстановяването от краха на фондовия пазар през 2001 г. бе задвижено от надуването на жилищния балон. В Съединените щати безпрецедентното повишаване на цените на недвижимите имоти даде тласък на икономиката, като стана причина за бум на строителството и равнището на спестяванията спадна до нула. Въпреки че много видни икономисти четяха лекции на страната колко необходими са спестяванията и прекратяването на прахосническите практики, експертите по икономика изтъкваха добре известния ефект на жилищните имоти. Разходите на домакинствата се основаваха частично именно на техните жилищни имоти. Предвидимият резултат от натрупването на 8 трилиона долара в жилищния балон (средно по 110 000 долара на собственик на жилище) означаваше внушителен потребителски бум от порядъка на 400-600 милиарда долара годишно. Проблемът не бяха прахосническите практики на населението. Проблемът бе, че хората, които определят икономическата политика, позволиха да се образува един огромен балон. Хората възприемаха това богатство, съдържащо се в балона, за реално и реагираха точно така, както би прогнозирала икономическата наука: те харчеха като луди. Спестяванията се връщат към нормалните равнища С обратното бързо падане към земята на цените на жилищата, строителният бум сега вече е минало и равнищата на спестяване се връщат към нормалното. Икономиката преживява колапс и при бума на строителство на недвижими имоти с нежилищно предназначение, който бе резултат от жилищния балон. Станахме свидетели на огромно свръхзастрояване с магазини, офисна площ, хотели и повечето други категории нежилищно строителство. Тази картина е от изключително важно значение при даването на оценка на бойния вик "оправете банките", който неистово надават същите тези икономисти, които не видяха жилищния балон. Основната идея на тази видна група е, че ако направим така, че банките да започнат отново да отпускат кредити, то икономиката ще се възстанови сама. Основният елемент в тяхната формула е изливането в банките на милиарди, дори на трилиони долари на данъкоплатците. С други думи, те искат да бъдат наложени високи данъци на обикновените работници, за да бъдат дадени повече пари на същите тези хора, които носят най-пряка вина за раздуването на балона. Елитните икономисти ни казват, че макар и да е възможно тази идея да нарани нашите чувства, то това е единственият начин икономиката да заработи отново. Малко елементарна икономика ще е от полза и тук. Да допуснем, че щракваме с пръсти и Citigroup, Bank of America и останалите зомбита пак са напълно платежоспособни. Какво ще стане? Има ли причина да вярваме, че потребителите ще харчат повече? Спомняте ли си ефекта на жилищното имущество? Балонното богатство вече го няма, хората харчат по-малко, защото нямат имуществото, което е необходимо, за да оправдаят техните разходи. Ставаме свидетели на равнища на потребителско харчене, които би трябвало да очакваме да видим при липса на жилищен балон. Какво не могат да разберат? Нека насочим поглед към строителството. Ако оправим банките, ще станем ли свидетели на построяването на повече жилища на един наситен пазар? Ще станем ли свидетели на още по-голямо свръхзастрояване с офиси и магазини? Предполагаемият отговор и на двата въпроса е "не". Оправянето на банките ще имат малък ефект както върху жилищното, така и върху нежилищното строителство. Може би поправянето на банките ще съживи инвестирането в оборудване и софтуер? Когато разглеждаме тази възможност, е важно да си припомним, че големите здрави компании, като Intel, Verizon и IBM, вече са в състояние да взимат и дългосрочни, и краткосрочни кредити при много ниски лихви. Следователно, малко вероятно е оправянето на банките да има кой знае какъв ефект върху вложенията на тези компании. Така остава инвестирането в оборудване и софтуер на по-малките фирми с по-нисък кредитен рейтинг. Несъмнено много от тези компании изпитват затруднения с достъпа до капитал точно сега. Част от проблема е във факта, че отпускането на заеми на тези фирми в условията на тежка рецесия изглежда много рисково, но част от проблема е в състоянието на банките. „Наливането“ в банките не е достатъчно Ако щракнем с пръсти и оправим банките, тези малки фирми изведнъж ще се озоват в позиция да могат да инвестират повече. На оборудването и софтуера се пада дял от 7% от брутния вътрешен продукт (БВП). Ако допуснем с голяма приблизителност, че малки фирми, които изпитват остър недостиг на капитал, правят половината от тези инвестиции и че оправянето на банките ще увеличи техните вложения с 50%, то тогава изливането на пари в банките ще доведе до нарастване на инвестициите със сума, равняваща се на 1,75% от БВП – или приблизително на една втора от намалението на жилищното строителство и на по-малко от една четвърт от общото понижаване на търсенето в резултат на спукването на жилищния балон. С други думи, аритметиката показва, че едно оправяне на банките, макар и желателно, може би няма да е достатъчно, за да компенсира спукването на жилищния балон. Ако нашият приоритет е да спасим банкерите от страданията, които търпят вследствие на техните собствени грешки, то тогава има смисъл да им хвърлим всичките си пари. Ако целта обаче е да поправим икономиката, то трябва да погледнем на друго място. Тези от нас, които разбират от икономика, признават този факт. На хората, които настояват да поемем по пътя на оправянето на банките, трябва да им бъде зададен само един въпрос: "Кога спряхте да грешите за икономиката?" (По БТА)