- Посланик Морнингстар, как оценявате резултатите от енергийната среща на върха в София, в която взехте участие? - Това е първото ми пътуване като специален пратеник по въпросите на енергетиката в Евразия. В тази област съм работил преди 10 г. в правителството на САЩ, преди да стана посланик към ЕС в Брюксел. Срещата беше наистина важно събитие. Декларацията, договорена от участниците в нея, задава основополагащи принципи и стандарти по отношение на многообразието, прозрачността и отчетността. Имах отлична среща с президента Георги Първанов, както и с министър-председателя Сергей Станишев, външния министър Ивайло Калфин, министър Петър Димитров. - Бихте ли обяснили защо САЩ са толкова загрижени за доставките на газ в Европа? - Имаме много здрави връзки с Европа. Важно е САЩ и Старият континент да работят заедно, за да се справят с глобалните предизвикателства. От изключителна важност за европейската икономика е да има добри и надеждни доставки на енергия. От чисто хуманитарна гледна точка не можем да позволим отново ситуация като тази по време на януарската газова криза, включително и за България. - Какво мисли новата администрация на президента Обама за България като съюзник и за нейната зависимост при енергийните доставки от един единствен източник – Русия? - САЩ са много силно ангажирани с България като партньор и съюзник. Имаме силни връзки с вашата страна. В последно време те укрепнаха още повече с идването на новата администрация. Има логика в разнообразяването на източниците и доставките. Не защото сме против когото и да било, а защото за нас е нелогично да има единствен доставчик за определен ресурс. Русия ще бъде основен източник за България и в бъдеще, това е реалността. - Твърди се, че „Набуко“ не може да тръгне без газ от Иран. Каква ще бъде политиката на САЩ по отношение на Техеран? - Не приемам твърдението, че „Набуко“ не може да работи без Иран. Има потенциални източници на газ от други страни – включително Азербайджан, Афганистан и Ирак – всички, които могат да допринесат за проекта. Ние протегнахме ръка, искаме да се ангажираме с Иран. Но за да се танцува танго, за нужни двама. Очакваме положителни реакции от страната, за да решим различни проблеми, включително ядрения въпрос. Тогава ще можем да нормализираме отношенията си с Техеран. Това ще „отпуши“ енергийния сектор. Очевидно имаме проблеми. Макар че до момента нямаме напредък, се надяваме на такъв. - Как по-точно САЩ ще съдействат за развитието на „Набуко“? - Повечето от европейските страни вярват в полезността на „Набуко“. ЕС задели около 200 млн. евро за газопровода като част от енергийния пакет. Но „Набуко“ е само едно парченце от пъзела. Да, смятаме, че проектът е важен. Въпросът в крайна сметка трябва да бъде решен въз основа на търговската рентабилност. Има конкретни начини, чрез които можем да помогнем, но не чрез преки субсидии. Ако трябва да организираме международно финансиране, ще участваме и по това направление. Това е въпрос, който трябва да решат участващите страни. Проектът е важен, но не е единственият отговор на проблема за европейската енергийна сигурност. - Какво е вашето мнение за „Южен поток“ и амбициите на България да включи проекта в дневния ред на ЕС? - Не искам да звуча двусмислено, но ние сме нито „против“, нито „за“. Смятаме, че това ще бъде много скъп проект. Не съм напълно убеден откъде ще идва газът както за другите тръбопроводи, така и за „Южен поток“. България и другите страни участнички ще си преценят и последното решение ще бъде тяхно. - Къде са по-големи американските интереси – при съюзниците в НАТО или там, където Китай прави огромни инвестиции? - По отношение на цялостната картина в енергетиката ние не сме нито „против“, нито „за“ която и да е страна. Искаме да развиваме кооперативни взаимоотношения с всички страни. Ние сме „за“ всички страни. Живеем във времена, в които финансовата криза е голям проблем за всички. Не можем да си позволим да се боричкаме и ще се опитаме да бъдем конструктивни и да се справяме заедно с общите проблеми.