Пчелен мед от района на природен парк „Русенски Лом“, биволски суджук и биволско мляко от Ветово, „зелено“ сирене, направено по древна технология в Тетевен, брънза от млякото на изчезващата порода „каракачанска овца“ дегустираха посетителите на „Фестивала на храните“, организиран от Международната природозащитна организация WWF в София. За огромно разочарование обаче нито един от 25-те показани продукта не можеше да се купи. Причината – според българското законодателство директните продажби са забранени. „Страната ни се гордее със своята природа, в чистите ни планински райони се произвеждат традиционни храни, но за съжаление те не могат да се предлагат на пазара, защото нямаме законодателство, което да регламентира този бизнес“, коментира д-р Десислава Димитрова, национален координатор на Slow Food за България. Международната организация е създадена преди 20 години в Италия като отговор на течението Fast Food. Италианците са добри гастрономи и уважават своите традиции. От 2004 г. Slow Food има представителство в България. Философията на това своеобразно течение е твърде удобна, защото продуктът трябва да отговаря на три условия: храната да е вкусна, да е от чисти райони и производителят да получава коректно заплащане за труда си. Хората, които произвеждат екологично чисти храни не могат да достигнат до пазара, а България е единствената страна в целия ЕС, която няма наредба за директни продажби, обяснява Десислава Димитрова. В страните от Общността има много точни разпоредби. Регламентиран е начинът, по който се запазва традиционното качество на продуктите и в същото време те отговарят на строги санитарни изисквания. В момента българските производителите са на ръба на съществуването си, защото не могат да продават и съответно не могат да инвестират в разширяване на фермите си. „Още на 16 февруари изпратихме писмо до Министерство на земеделието и храните с предложение заедно да разработим наредбата за директните продажби, но досега нямаме никакъв отговор“, казва Десислава Димитрова. Според нея България изпуска поредния си страхотен шанс, защото всички тези качествени храни се произвеждат в райони, които са атрактивни за туризъм и това означава, че продуктите имат сигурен пазар. ЕС позволява на националните правителства да разработят ясни и гъвкави изисквания към преработката на храни във фермите и директните продажби. Последна се възползва Румъния и въведе подобни норми преди 2 години. 100 хиляди френски ферми са със затворен цикъл „Ако нашето производство бъде узаконено, ще излезем и на международния пазар, защото там има интерес към традиционните и екологичните продукти, които правим“, казва д-р Стойчо Данчев, който от 20 години е участъков ветеринарен лекар в с. Момчиловци, община Смолян. Във Франция например има около 100 хиляди ферми със затворен цикъл на производство и те се лицензират според специална нормативна уредба. У нас съществува режим за регистрация единствено на крупните мандри. „Животновъдството в България загина“, казва докторът и смята, че вина носят всички, които са управлявали сектора през последните 10-15 години. Програма САПАРД пък е била предназначена главно за едрия бизнес, а реалният производител на аграрна продукция не е бил подкрепен, смята д-р Данчев. Той твърди, че ако малките ферми имат право на директни продажби, ще бъдат конкурентни на пазара. Например килограм овче сирене от фермата в с. Момчиловци излиза с цена 8 лева, а в търговската мрежа струва 11–12 лева. През 2007 г. в селото е създадена Местна инициативна група (МИГ), в която са се включили производители, които имат дългогодишен опит в различни сектори на селското стопанство. Целта е да се опази каракачанската овца, защото изчезващата порода има високи технологични показатели и е част от биологичното разнообразие в Средните Родопи. Фермата има 500 овце, които се отглеждат на 2000 м надморска височина. Тази година е започнало производство на саламурено сирене и сирене „Брънза“ (тип кашкавал). И двата продукта са много търсени от собственици на ресторанти и механи в района. Туристите не си тръгват без овче мляко с горски боровинки и ягоди, което се предлага в оригинални керамични съдове. „Не е нормално днес в България да има между 300 и 400 мандри, когато животните са намалели със 70%. За да оцелеят, тези предприятия внасят всякакви суровини, включително сухо мляко и растителни масла. Защо тогава потребителят да е лишен да купува екологичните храни, които произвеждаме“, недоумява д-р Стойчо Данчев. В Тетевен правят единственото „зелено“ сирене Единственото в България сирене с плесен се прави в Тетевенско. Продуктът с три вида рокфорова плесен – бяла, зелена и синя, е готов след поне два-три месеца престой в дървени съдове, обяснява кметът на с. Черни Вит Цветан Димитров. Сиренето се прави от овче и козе мляко. Старата българската технология започва да изчезва през 60-те години на ХХ век, когато навлизат пластмасовите съдове. Това сирене е уникално за Балканите, защото се е смятало, че в тези райони не може да се произвеждат плесенни млечни продукти. „Искаме да възстановим производството, защото експертите твърдят, че продуктът има по-високи качества от редица френски сирена“, казва кметът.