Матю Кан, сп. "Форин полиси", май/юни 2009 година, САЩ* Да бъдеш "зелен" най-накрая стана водеща тенденция и политиците от Лондон до Сеул харчат милиарди за чисти технологии, които, твърдят те, ще открият нови работни места. Но докато всички ние не бъдем готови да рискуваме да положим малко повече усилия, зелената революция може да се провали преди още наистина да е започнала. "Преминаването към зелена икономика ще сложи край на рецесията." Няма начин това да стане. Като се зарече да налее 150 милиарда долара за зелени технологии през следващото десетилетие, президентът на САЩ Барак Обама направи големи обещания в областта на опазването на околната среда. "Това ще ни помогне също да преобразуваме нашите производства и да изведем страната ни от икономическата криза, като създадем 5 милиона нови зелени работни места, които ще се изплатят добре и не могат да бъдат прехвърлени в чужбина", каза Обама през ноември. Британският премиер Гордън Браун аналогично призова за "зелен нов курс" за икономическо възстановяване, съпътствано от ниски емисии на парникови газове. ООН иска 1% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) да отива за екологични инициативи. Богати държави, като Канада, Япония и Южна Корея, дават своя принос, като изразходват милиарди за насърчаване на екологични проекти. Много от тези идеи си струват да бъдат продължени по екологични причини. Съмнително е обаче, че те ще дадат двойни дивиденти, като едновременно помогнат за съживяването на икономиката. От една страна, глобалната финансова криза по начало е резултат от други причини: спукването на жилищния и на кредитния балон, експлозията по ефекта на доминото на силно обвързания международен банков сектор и последиците за реалната икономика. Второ, нека бъдем честни, регулациите за намаляване на емисиите на въглероден диоксид едновременно ще открият, но и ще закрият работни места. В дългосрочен план малко градивно разрушение ще бъде нещо добро. Същите регулации, ще дадат стимул за куп нови производствени възможности - от енергийно ефективните жилища през слънчевите панели до енергийно ефективните автомобили. „Правителствата трябва да насърчават използването на алтернативни енергийни източници." Зависи как. Спомнете си само Закона за енергийната политика в САЩ от 2005 г., според който бензинът, който се продава в страната, трябва да бъде смесван с нарастващ дял гориво от възобновяеми източници. Както и бе замислена, тази регулаторна мярка доведе до голямо търсене на етанол, добиван от царевица (която и без това вече бе силно субсидирана). Възможно е обаче процесът на производство на царевичен етанол да отделя повече въглероден диоксид, отколкото на стандартния бензин. Сега, когато цените на петрола се сринаха, субсидирането на този източник на гориво няма кой знае какъв смисъл от икономическа гледна точка. Защо правителствата са толкова слаби в тази игра? Защото бъдещето е трудно за предсказване. По-добре е да бъдат избягвани поставяни отгоре-надолу задължителни норми (спомнете си съветските петилетки) и вместо това да бъдат насърчавани индивидуалните експерименти. Един децентрализиран подход ще позволи на фирмите и домакинствата да открият най-ефективните начини за съкращаване на отделяните от тях емисии на парникови газове. Правителствата трябва да действат директно на място, като принуждават замърсителите да плащат истинската социална цена за потреблението на мръсни горива. Един данък въглероден диоксид или една програма за търгуване на емисиите ще свърши работа. "Европа доказва, че зеленото създава работни места." Все още не, въпреки че ако е оптимист, човек може да открие успешни истории. Дания например спечели голям авторитет от статута си на водещ износител на вятърни турбини в света. Испания предлага щедри субсидии на производителите на електроенергия от възобновяеми източници. Германия наля милиарди евро в слънчеви технологии. Глобалната рецесия може да ни покаже нагледно къде е мястото на тези "успешни" истории. Миналата година, на фона на реещите се в небето цени на енергията, Германия и Испания отрязаха субсидиите за слънчевата енергия; сега, много производители се мъчат да оцелеят сами. Теорията бе подложена на болезнен тест, с все по-трудното отпускане на кредити за капиталоемки проекти. Да не забравяме освен това, че правителствата са изправени пред бюджетни ограничения. За да бъдат преведени големи стратегически субсидии, в крайна сметка е необходимо да бъдат увеличени нечии данъци. Крайният резултат е една по-малко здрава икономика. "Зелените градове са прекалено рекламирани и надценявани." Всъщност не. До 2030 г. 60% от населението на Земята ще живее в градове. Тези градски общности ще бъдат по-продуктивни, здравословни и щастливи, ако бъдат чисти и годни за обитаване. Днес в цял свят градовете с високо качество на живота и чиста околна среда се отличават с по-високи цени на жилищата и по-малка имиграция на висококвалифицирани работници в сравнение с близки градове с по-ниско качество на живота. Стокхолм е добър пример. Шведската столица може да се похвали с физическа красота и може би не е случайно, че се е утвърдила със синергична комбинация от университети, културни центрове и финансови централи. В цяла Европа, високите акцизи върху бензина и липсата на земя насърчават стегнатото развитие около историческите центрове и разчитането на висококачествен, бърз обществен транспорт. "Спирането на климатичните промени ще увеличи икономическия растеж." Не е доказано. Оптимистите ще се надяват, че въвеждането на данъчни стимули за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и на тавани и търговски схеми, необходими за спиране на промените в климата, ще ускори развитието на една основана на водорода икономика, която ще предлага евтина, зелена енергия, и ще бъде и ефективна, и чиста. Никълъс Стърн от Лондонското училище по икономика, който привеждаше убедителни доводи, че ползите от отделянето на значителни ресурси за спиране на промените в климата надминават цената, иска от нас да жертваме 15% от потреблението си, така че бъдещите поколения да страдат по-малко. Напълно възможно е това да е добра сделка. Малко вероятно е обаче тя да стимулира растежа. Инвестициите за съкращаване на въгледорните емисии няма да излязат безплатно и други ценни инвестиции също няма да бъдат направени заради опитите за спиране на промените в климата. Междувременно аритметиката на глобалното затопляне само става все по-плашеща. Представете си, че американската мечта стане световна, че планетата има 8 милиарда жители, всеки от които притежава кола със среден разход на гориво и изминава 10 000мили (16 090 километра) годишно - типичен пробег. Само това ще доведе до отделяне на повече от 44 милиарда тона въглероден диоксид годишно. Със съкращения * Матю Кан е преподавател по икономика в Калифорнийския университет в Лос Анджелис и автор на книгата "Зелени градове: градски растеж и околната среда".