Румен Драганов е завършил Техническия университет и Университета за национално и световно стопанство в София. Работил е като изпълнителен директор на туроператорската фирма „Балкан Холидейз” и президент на фирми от веригата й в Лондон, Ню Йорк, Рим, Берлин, Франкфурт. Бил е зам.-министър в Министерството на търговията и туризма през 1997 г. Председател е на Контролния съвет на Националния борд по туризъм от 2007 г..

- Г-н Драганов, в туризма най-спорен се оказа въпросът за създаване на Национална туристическа камара? Защо Националният борд по туризъм настоява за нея?

- В последните 20 години бяха създадени основните неправителствени организации в туризма - Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА) през 1989 г. От 1992 г. нейният председател е несменяем. Почти същата е историята с Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация и Българската туристическа камара. Несменяемостта на щефовете им доведе до обезлюдяването на тези организации. От над 1900 туроператори и туристически агенции в БАТА членуват не повече от стотина, което е по-малко от 5%. В БХРА от 3800 хотела, регистрирани от Държавната агенция по туризъм (ДАТ) и над 15 000 регистрирани от общините, участват малко повече от 100. Затова те едва ли по някакъв начин представят туристическата индустрия, която наброява около 2000 туроператори и туристически агенции и 2500 хотелиери и ресторантьори, регистрирани само от ДАТ. Това налага да се измисли механизъм, който да изкара на преден план демократично представителство и то да бъде измежду всички. Затова бордът предложи всички категоризирани хотелиери, ресторантьори и туроператори да изберат свое представителство на форум, който да бъде свикан чрез закон и организиран от държавния орган по туризъм. Нито авторитетът на сегашните представители, нито числеността на техните организации са достатъчно големи, за да лобират пред обществото.

- Такова обединение едва ли може да се стане без одобрението на всички в сектора и при неразбирателство между самите организации?

- Да, има такова неразбирателство, въпреки че се прикрива. Но факт е, че браншът направи редица опити да се обедини. Първият беше преди три години чрез създаването на Национален съюз на българската туристическа индустрия. След това Националният борд по туризъм. Отцепи се и Съюзът на инвеститорите в туризма. Междувременно се създаде Конфедерацията на българската туристическа индустрия. Всички те са с претенции да обединят бранша и нито една не постигна успех.

- Затова трябва да се направят промени в закона за туризма. Но след 20 поправки от 2002 г. насам не е ли нужен изцяло нов закон?

- Националният борд по туризъм не иска нов закон. Първо считаме, че сегашният търпи корекции. Трябва да бъде променен статутът на държавния орган, който да бъде министерство на туризма. Да бъдат направени дефиниции на основните единици в туризма.
Ние сме в противоречие със Световната организация по туризъм. Все още всеки, който влезе в България, се брои за турист. В света посетителите се разделят на туристи и екскурзианти - екскурзиантите стоят под 24 часа, туристите имат нощувка и отделят над 24 часа. Второто нещо, което поискахме, е дефиниция на туристическите атракции, което е изискване на оперативните програми на ЕС. Всъщност, нямаме дефиниции на туристическа атракция, природна забележителност, културна забележителност и нематериално културно наследство. Ние сме предложили те да бъдат записани в закона, чиито последни промени, изглежда, няма да минат. Предлагаме дефиниции на туристически зони, туристически места и туристически точки. Това е свързано с по-нататъшното регионално развитие на туризма, тъй като има изисквания, там, където се строят хотели, да не се изграждат химически фабрики например.

- По отношение на ДДС в туризма и в момент на криза очаквате ли да има промяна на ставката, както поиска браншът?

- Ние предлагаме тя да бъде между 5-7% за целия бранш и за всички, които ползват туристически услуги. В момента това се разпростира върху чуждестранните туристи и екскурзианти, а не върху българските граждани, които пътуват из страната. Впрочем никой не брои българите в България. Не е възможно да бъде правена стратегия за развитие на родния туризъм, при положение че българите, които пътуват в страната, са нула.
На 18 март тази година НСИ за пръв път публикува данни за българите в България за четвърто тримесечие на 2008 г..Те са над 3 млн. души за едно четиримесечие. Очакваме за цялата 2008 г. да има 16,5 млн. пътувания на българи у нас.

- Като директор на Института за анализи в туризма може ли да кажете защо все още няма реална статистика в сектора?

- С кампанията „България - рай и за българите“ принудихме ДАТ и НСИ да обърнат внимание на българите и да започнат да ги броят. Броят на пътуващите българи беше нула и приходите също нула. В личен план упреквам и себе си, защото като експерт по международен туризъм винаги съм смятал, че има някой, който се занимава с вътрешния.
Броят на българите, отчетен за четвърто тримесечие на 2008 г., се брои като общ брой пътували българи през 2008 г., което също е абсолютна глупост. Надявам се, че с времето тези грешки ще бъдат оправени и ще имаме реална представа за броя на българите и приходите от тях.

- По отношение на броя на хотелите, на легловата база в страната?

- Положението е същото. НСИ брои една част от хотелите и има една глупава разлика в това, че НСИ отчита една група хотели, а ДАТ е категоризирала друга. Най-малко двете държавни институции трябва да сверят данните помежду си. Статистиката не брои местата за настаняване и подслон, които са категоризирани от общините - само там са 15 000, а НСИ отчита 3500. Това означава, че над 20 000 липсват от статистиката въобще. Как може да правим сметка и каквито и да е прогнози в това направление? Друго недоразумение е броят на румънските граждани, които са посетили България миналата година. Има разлика между преброяването им на гранично-пропускателните пунктове и в средствата за настаняване. Оттук е заключението, че идват 80% повече при 1,6 млн. румънци това са над 1 млн. повече в състояние на криза и девалвацията на румънската валута. Сателитните методи са закъснели с 20 години и вече от 5 години се говори за въвеждането на т.нар. сателитна сметка. Тя е необходима, за да се видят ползите от туризма. Това не са само хотелите и ресторантите, а приходите от комуникации, транспорт, търговия, селско стопанство. Това не е работа за повече от три години, а сегашното управление на ДАТ въобще не знае какво да направи.

- Ще помогне ли възможността да кандидатствате за средства от Българската банка за развитие?

- Туризмът ще има недостиг на средства в две направления. Първото е забавяне на вноските от туристите, които чакаме това лято. Второто е по отношение на плащане на главници по лихви и кредити, които са свързани с инвестициите в туризма. Тук ще бъдат необходими 250 млн. лева и още 50 млн. лева за оборотни средства. Политическите партии казаха, че фирмите трябва да се обърнат към търговските банки и да ползват ресурса на Банката за развитие в рамките от 500 млн. лева. Фирмите от туризма трябва да бъдат припознати като експортен отрасъл, за да получават такива кредити. Но някакво особено отношение на правителството и ДАТ не се забелязва. Затова настояваме и за създаване на министерство на туризма.
БСП и ДПС категорично не се занимават с туризма. В оценка за въздействието върху околната среда на стратегията за туризма се казва например, че агенцията по туризъм трябва да прави измерване в двуметровия почвен слой за промяна киселинността на подпочвените води. Някой свърза ли това с туризма?

- Какви са прогнозите ви за предстоящия летен туристически сезон?

- Ние не предлагаме услуги за богати туристи. В условията на криза България е много добре позиционирана, защото е ниско бюджетна туристическа дестинация. От тази гледна точка имаме много добри записвания към момента в сравнение с други дестинации. България няма да има съществен спад в туризма през 2009 г. в сравнение с миналата. Намалението, което очакваме, е между 3-7% в броя на туристите, което досега се потвърждава. Спадът във валутните приходи ще надхвърли 22% поради поевтиняване на голяма част от туристическите пакети, новите промоции, курсовите разлики на английския пазар и общо по-малкото харчене. Каквито и да са показателите, 50% от легловата база, както и досега, ще остане празна. Не може да е по друг начин, след като е изградена хаотично, без всякаква икономическа обосновка кой, защо, къде строи. Инфраструктурата и грозната заобикаляща среда дори около добре изглеждащи хотели пречи на българския туризъм да се припознава като туристическа дестинация от висока категория.

Интервюто взе Рая Атанасова