Богатството на домакинствата в България нараства с два пъти по-бързи темпове от брутния вътрешен продукт на страната за последните 10 г.
 Причина за това са повишената склонност на домакинствата да пестят и високите лихви, които получаваха до 2013 г. По този начин финансовото богатство на българите се е утроило от 2005 г. насам и в края на 2015 г. надхвърля 65 млрд. лв., или 75.6% от БВП. Това показва обзор на „Индъстри уоч”, засягащ богатството на домакинствата и пазара на жилища за последното десетилетие.
 
Според икономистите тенденцията от последните 10 години продължава – повишените финансови ресурси идват от ръста на доходите на работещите и притока на емигрантски пари от чужбина.
Предпочитанията на домакинствата се променят в рамките на последното десетилетие. Въпреки спада на лихвите домакинствата в България избират банковите депозити като основен начин за съхранение на своето богатство. Делът на банковите влогове нараства от 61.5% от финансовия портфейл на населението през 2005 г. до 65.2% десет години по-късно.
 Хоризонтът на спестяване се удължава. През последните 10 години домакинствата спестяват все по-дългосрочно. Близо половината срочни спестявания на населението са за срок от 6 до 12 месеца през 2015 г., а всеки пети срочен влог е сключен за период над 1 година. Все по-голям става делът на устойчивите спестявания – средства, които домакинствата не планират да харчат в обозримо бъдеще.
 
През последните 10 години делът на потребителските кредити се стопява до 40% от всички домакински заеми през 2015 г. при положение че е бил 54% през 2005 г. Задлъжнялостта по жилищни кредити трайно нараства в относително изражение като през 2015 г. близо половината дълг на българските граждани е съставена от ипотеки.
 
Цените растат с плавни темпове, като двигателите на растежа са предимно вътрешни – най-вече оживлението на пазара на труда, видимо през ръста на заетостта и заплатите.