---

Георги Табаков е роден на 4.08.1968 г. в София. Завършва френски колеж в Мароко, a средното си образование продължава във френската гимназия в София.
През 1989 г. е приет да учи в International Relations State Institute в Москва. След това създава рекламна агенция Tabakov Advertising. От 1997 до 1999 г. работи в Министерството на търговията и туризма. От юли 1998-а до декември 1999 г. е зам.-министър на търговията и туризма.
В периода 1999-2002 г. е член на СД на “Булгартабак Дупница”, а през 1999 г. е избран за председател на СД на Международния панаир – Пловдив.
През 2000 г. поема ръководството на Агенцията за чуждестранни инвестиции и е неин председател до 2001 г. След като напуска агенцията, е избран за председател на сдружение “Български икономически форум”.

---

Премиерът Сергей Станишев ще открие днес двудневния Международен икономически форум "Струма" в Благоевград.
Какви са акцентите на събитието и как бизнесът и регионите могат да реагират в условията на икономическа криза коментира в интервю за „Класа“ председателят на сдружение “Български икономически форум” Георги Табаков.


- Г-н Табаков, днес започва Международният икономически форум „Струма”. Защо избрахте за място на провеждането му Благоевград и какви са основните акцентите на събитието?
- Инициативата за провеждането на форум в Югозападна България е нова. Още миналата година решихме, че събитията на Българския икономически форум трябва да бъдат изнесени извън София - в страната. Вече проведохме форумите „Марица“ в Пловдив и направихме подобно събитие във Враца.
За избора на Благоевград повлия и фактът, че с кмета Костадин Паскалев работим отдавна, още докато той беше министър на регионалното развитие и благоустройството.
Като акценти на събитието в Благоевград ще посоча: позиционирането на региона в българската икономика и спрямо съседите ни на Балканите и връзките със Сърбия, Македония и Гърция. Искаме да бъдат показани отраслите, които са важни за Югозападна България, както и проблемите пред тях. В случая говорим за туризъм, енергийна ефективност, текстил и лека промишленост. Очаквам над 300 участници да се включат в днешното събитие.
За да се организират подобни дискусии, е необходим сериозен ангажимент от страна на местната власт – и общини, и областна администрация. Засега обмисляме провеждането на форум за Черноморската икономическа зона, като е логично това да се случи във Варна или в Бургас.

- Една от темите на форума в Благоевград е предизвикателствата пред регионалното развитие в условията на глобална рецесия. Отраслите, които посочихте, вече са засегнати от кризата.
- В България вече няма бранш, който да не е засегнат. Българската икономика е интегрирана не само в европейската, но и в световната икономика. Още повече че нашият пазар, най-вече европейският, значително пострада. Това сви износа и след това – производството.
Всичко това трябва да се дискутира. При всяка една криза преобладават негативните нагласи, но бизнесът знае, че в подобна ситуация трябва да се търси и дори малкият позитив. В случая така или иначе предстоят преструктурирания.
Фирмите ще намалят своите разходи. Важно е в същото време да бъдат запазени качествените кадри.
В подобна ситуация бизнесът ще търси нови пазари и ниши, дори чисто географски към Близкия изток, Африка и по-далечни страни.
Всяка една страна от Източна Европа и Балканите изнася от 55 до 80% от продукцията си най-вече към съседите си и Европейския съюз. Нормално е да се търгува първо със съседите въпреки превръщането на света в глобално село.
В момент, в който съседите изпитват икономически трудности, започва търсенето на по-далечни пазари. Очаквам именно това да се обсъжда на форума.

- В условията на спад на инвестициите в каква посока трябва да бъдат насочени усилията на регионално ниво?
- Първо, всеки регион да акцентира върху силните си страни. Да се направи оценка на пречките, защото често те са в детайлите, включително и в различни режими, администрирани от общините.
Още нещо, върху което България досега никога не е акцентирала – да се направи добра връзка между местното производство и потенциалния чужд инвеститор.

- Как може да се направи тази връзка?
- По принцип защо искаме чужди инвеститори? – заради новите работни места, платежния баланс и свежите средства, които се инвестират, особено ако става въпрос за експортно ориентирани отрасли. Другите причини са трансферът на ноу-хау, знания и бизнес култура. Винаги сме спирали дотук.
Според мен изключително важна и дори на първо място при привличането на чужди инвестиции, трябва да е целта да подпомогнем нашето производство – малките и средните предприятия да са поддоставчици на идващите у нас големи фирми.
Много от страните, които успешно в последните 30–40 г. привличаха чуждестранни капиталовложения, имаха цели програми за това как да подпомагат инвеститорите, така че те да купуват местни продукти и услуги, вместо да ги внасят.
Това, което в България много липсва, е пълната яснота какво се произвежда в страната, на какво ниво като качество и с какъв потенциал като количества. Липсва ни стратегия за свързването на малките предприятия с големите инвеститори.
Един от големите проблеми, които изникват, когато български предприятия искат да станат доставчици на мултинационални компании, е, че трудно се поддържа постоянно качество.
Понякога като пречки изникват детайли като различия в счетоводните практики и комуникацията.
Държавата може да помогне в случая с европейски средства по програмата за конкурентоспособност, която е към Министерството на икономиката и енергетиката.
Ако един инвеститор знае, че в страната ни може да си осигури евтини и качествени доставки, това може да повлияе на решението му да дойде в България.
Проблемът при нас е, че не съществува единна информационна система за производството, чрез която да се правят бързи справки. Тук може да се обхванат всякакви стоки и услуги, голяма част от които се внасят – давам за пример част от печатните материали на големите вериги. За това има някаква причина. Заради липсата на проучване тя към момента не е известна.

- Кой трябва да реагира, за да се осъществява по-лесно връзката между големите инвеститори и малките фирми?
- Тук Българската агенция за инвестициите трябва да влезе в ролята си. Ако след проучване стане ясно например, че през 2009 г. са използвани 20% от местните стоки и услуги, а останалите 80% се внасят, то трябва да се планира за следващите 10 години тези 20% да станат 30 или 40. Но всичко започва с анализ на ситуацията.

- Как оценявате предложенията за промени в Закона за инвестициите, които предвиждат големи инвеститори да могат да купуват земя на цени под пазарните?
- Трудно е да се даде еднозначна оценка. Тъй като съм човек, който разчита на пазара, по принцип съм против това, защото има вероятност да се изкриви ситуацията, особено по отношение на чувствителна област като пазара на земя. От друга страна много страни дават безплатни терени на инвеститорите. Добре е все пак, че тръгнахме да правим индустриални зони.
Една община най-добре знае какво й е необходимо. Тя трябва да има много точна информация с каква работна сила разполага. Всеки един случай трябва да се разглежда отделно.

- В края на 2008 година заявихте, че поскъпването на парите ще удари всички браншове и че банковата система е в риск. Как оценявате ситуацията сега?
- Поскъпването на парите вече е факт. Като цяло лихвите се вдигат, а банките слагат по-голяма цена на парите заради увеличения риск.
Продължава да съществува риск за банковата система. Не се случи нищо драматично в последната половин година, откакто се разрази кризата, но имаме много голяма междуфирмена задлъжнялост, както и задлъжнялост на фирмите към финансовия сектор.
Засега разполагаме единствено с данни на БСК, което говори добре за нея, но не говори добре за държавните институции.
В същото време кредитирането през 2008 г. продължаваше. Това неминуемо води до риск и за банковата система. Защото, колкото повече е задлъжнялостта, толкова повече расте рискът част от това кредитите да не бъдат обслужвани навреме.


Интервюто взе Надежда Бочева