Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България: Строителството у нас все още не е изпаднало в рецесия
Иван Бойков е роден 26 септември 1950 г. в София. Завършил е Техническия университет, бил е директор на Циментов завод в Батановци, Пернишко. депутат в 38-ото НС. Заемал е поста директор на браншова камара „Пътища“. В момента е изпълнителен директор на Камарата на строителите в България.
- Г-н Бойков, какви негативи върху строителния сектор вече отчитате след разгара на икономическата криза?
- Вече се сбъдват нашите прогнози. Още миналата година говорихме, че ще има сериозна криза в жилищното строителство и тя е факт. Анализите ни през второто полугодие на 2008 г. показаха, че има забавяне в темпа на жилищно строителство. Оттеглиха се ирландски и английски инвеститори, които купуваха и инвестираха с цел печалба от препродажби или наеми. Очаквахме този срив, след като през последните 4 години статистиките показват растеж между 10-15%. Освен това анализът на издадените разрешителни за строеж показва, че пикът е бил през 2007 г. В началото на следващата година започнаха да намаляват и в края на 2008 г. броят им значително беше намалял. Към април т. г. вече наблюдаваме сериозен спад в строителството – с около 20%. В момента най-вече се довършват започнати строежи, голяма част от проектите са замразени, а нови въобще не се започват. Напоследък сме силно обезпокоени, че инвеститорите забавят, дори прекратяват плащания към строителите. Заради това голяма част от фирмите вече изпитват сериозни финансови затруднения.
- Колко души вече са освободени от работа в строителния сектор?
- Заетостта в бранша силно се влияе от сезоните. Миналата година направихме проучване на пазара на работна ръка в момент, когато се търсеха и наемаха най-много хора. Тогава се оказа, че около 40% от работниците са сезонни. Т. е. сега в тези условия може да се отчете, че просто няма да бъдат наемани сезонни работници. В големите строителни компании има и съкращения, но те са в рамките на 5-6%. Нещо друго обаче трябва да се отбележи. Процесът на регистриране на нови фирми не е спрял. Всеки месец при нас се записват средно по 100 фирми. Наблюдава се сериозно преструктуриране на бранша. Статистиките пък показват, че за сметка на жилищното строителство доста се е увеличили гражданското. На тази база се отчита и ръст в сектора през април спрямо март. Данните показват, че строителството у нас все още не е изпаднало в рецесия.
- Очаква ли се спад в сектора и с колко?
- В строителния бранш може и да не се отчете спад. Причината за това е огромният растеж от миналата година – над 10%. Очаквам през тази година да слезем до повишение с около 2-3%, но няма да паднем под 0. В момента фирмите се борят за всяка една поръчка. Най-много ще пострадат тези, които се втурнаха да лицензират фирми само за жилищно строителство. Големите компании покриват целия цикъл на строителство и могат да поемат ангажимент за всички видове работа. Затова от миналата година се вижда и сериозно желание по-малките фирми да разширят обхвата на дейността си, за да могат да влязат поне в цикъла на обществените поръчки.
- Има ли интерес на чужди компании към България?
- Има постоянен поток от чужди фирми. Миналата година у нас беше голяма делегация от Италия с около 70-80 компании, испански фирми поединично минават през страната ни. Чуждите строители гледат на българския пазар като перспективно място за бизнес. А основното е, че те вървят след парите от европейските фондове, които са единственият сигурен инвестиционен източник в момента. Въпреки кризата България в момента е добро място за инвестиции. Продължават да се строят ТЕЦ-ове, предстои да се започне АЕЦ „Белене“, частично може би ще стартира строителството на няколко големи язовира. У нас кризата няма такива измерения, каквито са в Испания. Шокът, който преживяваме в момента, е по-скоро от затягането на банковото кредитиране. Съвсем друг е въпросът, че преди 1-2 години се реализираха много некачествени проекти. Цялата втора и трета линия в „Слънчев бряг“ и Банско се построи по този начин. В момента такива проекти са нереализируеми и тях кризата ще ги унищожи.
- Преди известно време се появиха мнения, че строителният бранш може да изпадне в колапс през август, а 75% от строителните фирми нямат никаква работа. Каква е в момента ситуацията?
- Ситуацията е същата, както беше и преди известно време. Все още имаме голям шанс за съживяване на сектора. По различните програми са предвидени множество проекти за над 2-3 млрд. евро, а половината от тях са за строителство. За съжаление обаче няма търгове. Национална агенция „Пътна инфраструктура“ (НАПИ) не е обявила никакви конкурси, няма реално строителство на пътища в момента. Бюджетът на пътната агенция за ремонт е изключително малък тази година, а големите магистрали не тръгват поради редица нерешени въпроси, които продължават да буксуват.
Сега излиза на преден план липсата на оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) за магистрала „Тракия“. В изискванията на ЕС ясно е записано, че за да започне строителство, трябва да се представи чисто трасе, а в момента нямаме нито един проект с такова трасе – нито „Тракия“, нито „Струма“. Това е причината строителството на тези магистрали да не започне тази година. Главната ни надежда е в стартирането на проектите по ОП „Околна среда“, защото те ще захранят доста малки и средни фирми, тъй като проектите са много и са разпределени в цялата страна. Нещата обаче продължават да се отлагат и това поставя в изключително тежка ситуация строителната индустрия. Голямата отговорност е на държавата и на институции, отговорни за усвояването на еврофондовете, които трябваше така да подредят и организират нещата, че да имаме ефективна реализация на проектите. Аз очаквам да има някаква ефективно строителство най-рано в края на тази година. Така че прогнозата на председателя на Камарата на строителите в България Симеон Пешов е валидна и сега. За съжаление нещата наистина са доста сериозни, дори за големите строителни компании.
- Защо тогава ръководството на пътната агенция многократно обещаваше строителните работи по тези магистрали да започнат възможно най-скоро, след като са знаели, че има много несвършена работа?
- Факт е, че НАПИ има ново ръководство от 5-6 месеца, на което явно му трябваше доста време, за да се ориентира. Доста излишни неща се изговориха. Даваха се обещания, без да е ясна реалната обстановка. Между другото, ние поискахме официално от НАПИ да ни покажат програмата си за проектиране до края на 2009 г. Оказа се, че почти няма търгове за проектиране.
Това е изключително сериозен проблем и няколко пъти от ЕК ни обърнаха внимание, че трябва да имаме два пъти повече подготвени проекти, отколкото пари имаме заделили, за да може да се реализират тези средства.
- Как оценявате евентуалното включване на автомагистрала „Тракия“ в Оперативна програма „Транспорт“?
- Според мен това е поредното отлагане на магистрала „Тракия“. Промяната на една програма трае от 6 до 8 месеца и технологията за включване на един проект е дълга. Като перспектива е прекрасно, но трябваше да стане преди две години, не сега. Да не забравяме, че сега ни предстоят избори, след които ще дойдат нови хора, с нови идеи и решения, нови играчи. Това е най-малкото отлагане от вземане на решение, понеже няма кой да го вземе. И вече се наблюдава такъв процес на отказ от решение. По магистрала „Струма“ пък има технически проблеми. Не вярвам на обещанието на НАПИ, че ще пуснат процедурите през есента и ще започне ефективното строителство.
- Преди няколко дни ЕК отблокира парите по ИСПА за магистрала „Люлин“. Ще бъдат ли усвоени в срок тези средства, за да завърши навреме обектът?
- Аз не знам защо тази информация така се преекспонира. Истината е, че „Люлин“ е безумно необходима на София, но там са натрупани много грешки през годините. Търгът беше спечелен от фирма с дъмпинговата цена, която е доста под реалната. Това после принуди изпълнителят да прави икономии и да работи по-бавно. Вторият проблем е, че нашите органи не си изпълниха в срок задълженията за чисто трасе, за отчуждения и обезщетения. Всичко това доведе до едногодишно закъснение, до проблеми в изпълнението. Напоследък наблюдаваме и доста некачествени работи, за което сме сезирали НАПИ. Това, че ЕК отблокира парите, ни радва, но аз не съм сигурен, че ще се усвоят навреме, тъй като сроковете са много кратки.
Интервюто взе Моника Стоянова