Цените на стоките, напускащи предприятията в еврозоната, останаха през юли на нивата от предходния месец, докато техният растеж на годишна база се забави до най-ниско ниво от началото на годината, което е допълнителен индикатор за продължаваща слабост на потребителската инфлация въпреки устойчивият икономически растеж в региона, показват данни на Евростат.
Индексът на цените на производител (PPI) остана през юли на ниво от предишния месец, когато се понижи с 0,2%, докато очакванията на финансовите пазари бяха за слабо негово повишение с 0,1 на сто.
На годишна база индексът PPI нарасна през юли с едва 2,0% след повишение с 2,4% през юни (низходяща ревизия от 2,5%) и прогноза за растеж с 2,1%, като това представлява най-слабото нарастване на производствените цени от декември 2016-а година насам, когато те се повишиха с едва 1,6 на сто.
Енергийните цени се повишат на годишна база с 2,0%, но след техен растеж с 2,5% през юни, докато основният PPI (изключвайки енергийните цени) нарасна през юли с 2,1% след повишение с 2,2% месец по-рано.
Тези по-слаби от очакваното данни са в съответствие със сигналите, че потребителската инфлация в еврозоната ще остане доста скромна и през следващите месеци, след като в началото на годината нарасна, но само за кратко, към целевото ниво на ЕЦБ за инфлация от малко под 2% най-вече в резултат на първоначално рязко поскъпване на петролните цени.
През миналата седмица Евростат представи предварителни данни, показващи подобряване на годишна потребителска инфлация в еврозоната през август до 4-месечен връх от 1,5%, но въпреки това тя остава твърде далеч от целевото ниво на ЕЦБ.
Вниманието на финансовите пазари вече се насочва към важното заседание на ЕЦБ в четвъртък (7-и септември), когато централните банкери ще представят и най-новите средносрочно прогнози за инфлацията в еврозоната. Някои анализатори очакват ЕЦБ да понижи своите инфлационни прогнози за 2017-а и за 2018-а година, отразявайки рязкото поскъпване на еврото спрямо останалите основни валути през последните месеци. Трябва да се има предвид, че през юни икономистите на ЕЦБ прогнозираха, че инфлацията в еврозоната ще се забави от 1,5% през тази до 1,3% през следващата година, като евентуална нова низходяща ревизия на тези данни може да усложни решението на централната банка относно бъдещето на програмата за покупки на облигации, известна като "количествени улеснения", която на този етап трябва да приключи в края на месец декември.
Ускоряването на икономическия растеж в еврозоната през последните тримесечия в комбинация със стабилното намаляване на безработицата и нарастващото бизнес и потребителското доверие предполагат, че икономиката в региона вече не се нуждае от толкова мащабни стимулиращи парични политики, както при стартирането на програмата за "количествени улеснения" през 2015-а година. Но освен да стимулира икономическия растеж, ЕЦБ има за цел и да допринесе за нарастване на инфлацията към целево ниво от малко под 2 на сто, което обаче изглежда трудно постижимо в средносрочен план.