Един италиански предприемач е тясно свързан с България – Карло Алберти Вакаро, роден през 1864 г. в Торино. През 1892 г. идва на първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив като комисионер на земеделски машини и сечива и след няколко години се заселва в страната. През 1906 г. купува тютюневата фабрика на „Ставридис и синове" в Пловдив и я превръща в най-модерната от около 60-те подобни фабрики в България. В „Орел" заработва първата у нас машина за правене на цигари с капацитет 20 000 – 25 000 цигари на час – истински преврат в родното тютюнопроизводство.
Тютюневите фабрики и фабрички са слабо механизирани и нерентабилни, а държавата се опитва да наложи монопол върху тютюнопроизводството. Карло Вакаро обаче е решен да обедини този бизнес. Бавно и упорито успява да създаде „Съединени тютюневи фабрики – Картел". Още няма антимонополно законодателство у нас. Целта на картела е концентрация на капитала, централизация на управлението, подобряване на организацията, намаляване на разходите и масирани инвестиции в оборудване. Всичко това трябва да осигури по-голяма рентабилност и печалби. Ето едно съобщение-реклама в печата на картела: „Централното управление на Съединените тютюневи фабрики съобщава на своите многобройни клиенти от всички краища на страната, че е взело мерки всичките му фабрики в Пловдив, София (фабрика „Ксанти"), Русе, Варна, Шумен и Сливен (фабрика „Прогрес") да произвеждат тютюн и папироси от еднообразни хармани, приготвени предварително за всички фабрики в централния му депозит в Пловдив, откъдето се разпращат на всяка фабрика. По този случай умоляват се всички клиенти на „Картел" да си вземат бележка, че от която и фабрика да си правят доставките, ще пушат все еднообразни, доброкачествени и ароматични тютюни и папироси. Затова пушете само „Картел", дето и да намерите тютюните му".
Патриархалният българин трудно може да приеме от раз картелите, известни още като тръстове или концерни, в които трябва да дадеш капитали, суровини и инвентар срещу „акционерни хартийки". На Вакаро му отнело 4 години преговори, за да може през 1909 г. в столичната „Славянска беседа" да се проведе учредителното събрание на акционерното дружество. В него влизат 52-ма индустриалци, за краткост го наричат „Картел", така е регистрирана и търговската му марка и хората масово пушат цигари и тютюн „Картел". Първият председател на дружеството е неговият локомотив Карло Алберти Вакаро – той остава начело до юни 1913 г. Така „Съединени тютюневи фабрики" става първото крупно индустриално обединение в страната.
Още на следващата година започва масирана модернизация на производствените мощности – нови сгради и складове за фабриката в Пловдив, Хасково, Дупница, Русе, Шумен, София, Бургас, внасят се модерни машини от чужбина.
Вакаро е директор и на Балканска банка, а от 1919 г. – един от главните акционери на столичната Ориентбанк и учредител на Италианско-българска търговска банка.
Напредничавият италианец е създател и на „Модерен театър" – първото кино в София и страната, създава мрежа от кинотеатри в България, както и в Александрия, Одрин, Букурещ, Истанбул, Измир, Белград, Атина и Солун. През 1900 г., като представител на голяма строителна компания от Марсилия, организира монтирането на първия електрически трамвай в София и на електрическата централа в Панчарево, която осигурява ток на столицата. Купува красивата къща на ул. „11 август" от дипломата и бъдещ премиер Стоян Данев, където днес е посолството на Ватикана у нас. Умира през 1933 г. от заболяване на път за родината си. Негов пръв помощник в тютюневия и кинаджийския бизнес е синът му Едмондо, който умира едва 20 дни след смъртта на баща си. Погребани са в софийските католически гробища.