This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
85% от представителите на малкия и средния бизнес у нас смятат, че в процедурите по обществени поръчки има корупционни практики. 70 на сто от компаниите заявяват, че вече са се сблъсквали с некоректни отношения. Данните са от анкета, проведена от Българската стопанска камара (БСК) и фондация „Фридрих Еберт“, сред повече от 3500 фирми. Резултатите бяха представени от заместник-председателя на БСК Камен Колев по време на дискусия за достъпа на малките и средните предприятия до обществени поръчки.
Сключване на договори извън рамките на Закона за обществените поръчки, възлагане на лица, свързани с възложителя, липса на точни правила са сред основните нарушения по време на подготовката на обществения конкурс, смятат представителите на бизнеса.
Липсата на ясни критерии за оценка на подадените оферти, както и огласяване на мотивите за отстраняване на дадена компания след обявяване на крайното класиране пък са предпоставка за корупционни практики. „Повече експерти от бранша трябва да има в оценителните комисии. Там не се приема финансов отчет, а се определя кой да строи магистрала например“, коментира Румен Йовчев, председател на браншова камара „Пътища“.
От началото на годината до края на юни у нас са били обявени обществени търгове за около 1,5 млрд. лв. За сравнение, през цялата минала година са били пуснати конкурси за около 9 млрд. лв. Около 38% от тях са били договорени без обявления. 49,6 на сто са проведени по Закона за обществените поръчки, а малко над 50% по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки.
„В условията на криза и липса на работа търговете и въобще цялото публично финансиране са много важни за малките и средните предприятия. Те са единственият им източник на ресурс“, каза председателят на БСК Божидар Данев. Той допълни, че между 90-95% от фирмите у нас са малки и средни и затова е важно те да бъдат подпомогнати и запазени. Данев обясни, че в страни от ЕС като Чехия и Естония 80-90% от средствата по линия на европейските фондове са били усвоени от местни организации. В България по предприсъединителните програми те са усвоили около 20-30 на сто от парите. „50% от условията по конкурсите в България и в страни като Чехия съвпадат и се припокриват. Другата половина у нас обаче са нови допълнителни изисквания към фирмите, които не съществуват другаде. Точно това затруднява още повече малките и средните компании“, коментира Данев. Той даде за пример с изискване към фирми да финансират поръчката с 40% собствени средства. Друго условие за допускане до участие е компанията да е отчела печалба през последната година. „Държавата трябва да приравни условията с тези в другите европейски страни, защото в противен случай проблемите с бизнеса се задълбочават“, категоричен бе шефът на БСК.
Забавените плащания на държавата към фирмите, неразбираемият език, на който е написана документацията, кратките срокове за подготовка на оферти, административните пречки са сред проблемите, пред които се изправят малките и средните компании, за да участват в обществени поръчки. Според 89 на сто от анкетираните причина да не участват в търгове са неразплатените средства. За 82 на сто представянето на финансови гаранции е сериозна пречка, а 79% от фирмите изпитват затруднения с „разчитането“ на документацията и условията, заложени в нея.
По време на вчерашната дискусия беше обсъдено и условието компаниите, дали най-ниска цена, да печелят конкурсите. Повечето от представителите на браншови организации обясниха, че това крие сериозни рискове проектите да не бъдат изпълнени. Според тях по-добрият вариант е критерият за спечелване на конкурс да бъде „икономически най-изгодната оферта“.
Основните пречки за участие в обществени поръчки
- Проблеми в достъпа до информация
- Липса на познания по тръжни процедури
- Голям размер на поръчката
- Кратко време за подготовка на оферта
- Разходи за подготовка на оферта (това са фиксирани разходи, еднакви за МСП и голямо предприятие, и затова тежат повече върху МСП). Цената на документацията
- Административни пречки
- Неясен език (жаргон) в документацията
- Високо квалификационно ниво и нужда от сертификация
- Необходимост от финансови гаранции
- Намиране на партньори
- Забавени плащания
