Георги Чернев, председател на Софийската търговско-промишлена камара: Заем от МВФ ще бъде лош сигнал към инвеститорите
Георги Чернев е председател на Софийската търговско-промишлена камара. Завършил е Френската езикова гимназия в София и международни икономически отношения в УНСС. Работил е в "Тежко машиностроене" - Радомир, КО "Ганита" - Перник, ЦКБ - Перник, "Родина" АД, "Екобулпак" АД. Бил е председател на Пернишката търговско-промишлена палата и заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата.
- Г-н Чернев, премиерът Бойко Борисов обяви, че ще се търсят 1 млрд. евро от Световната банка за инфраструктурни проекти. Смятате ли, че това би помогнало?
- Проблемите с инфраструктурата са на дневен ред пред всички инвеститори. С разговори с наши членове стигаме до доста парадокси. Например собственик на компания, изпълнител на проект, възложен от Министерството на финансите, в момента не може да си плати данъците. Именно ведомството, което разпределя данъчните постъпления, му дължи пари. Още нещо – държавата не плаща лихва по забавените плащания, но на длъжника му се начисляват допълнителни ставки за просрочените задължения. На всичкото отгоре там, където фирмите могат да си получат парите, трябва да отстъпят със 7%, ако искат да си ги вземат веднага. Ето такива практики спъват работата не само на родния бизнес, но са и негативен сигнал към инвеститорите.
- Все пак финансовият министър Симеон Дянков на няколко пъти изтъкна, че едно от най-големите постижения на България е, че не е вдигнала данъците. Това е някакво облекчение за компаниите.
- Да, но таксите си хвърчат, нали така? Един пример с Търговския регистър. Там все още се публикуват данните на еднолични търговци и ООД-та, които могат да са от полза само на престъпниците като неразпределената печалба. Затова и аз съм твърдо „за“ подобен род информация да се публикува единствено за акционерните дружества, където акционерите имат правото да знаят какво се случва.
- Споменахте Търговския регистър. Колко са реално функциониращите фирми у нас и колко ще останат след предстоящата служебна ликвидация след 1 януари 2011 г.?
- Реално функциониращите фирми у нас са не повече от 300 000-400 000, всички останали са за „баластра“. Нещо повече – служебната ликвидация ще струва на всяка компания поне 500 лв.
- Излиза ли от кризата българският бизнес?
- Има подобрение, но процесът е изключително бавен. Около 40% от компаниите очакват около 1% икономически ръст тази година. За съжаление това е далеч по-малко от предкризисните нива. Плюс това има браншове, които влизат в кризата по различно време. Машиностроенето може и да излиза от кризата, но строителството все още е замряло. Ще ни трябва поне още година-две за по-трайно възстановяване.
- Имаме ли нужда от заем от МВФ?
- На този етап по-скоро не, защото това би означавало по-високи данъци. А и ще е още един негативен сигнал към чуждестранните инвеститори. Постоянно говорим, че трябва да се привличат капитали у нас, а в същото време има наши фирми, построили обекти, които чакат 5 години за пускането им в експлоатация, защото пречиствателната станция например не е готова. А тя е задължение на държавата. Давам ви пример с конкретен проект в к.к. „Св. Константин и Елена“. Е, в такъв случай как ще дойдат чуждите компании, като ние не сме коректни към родните? А проблемът с пречиствателните станции тепърва ще се задълбочава и ни грозят сериозни санкции от Европа. Франция плати 70 млн. евро глоба за 3 непостроени подобни сгради. У нас не сме изпълнили по-малко от половината от необходимите проекти.
- Бяхте активна страна по време на Българо-австрийския бизнес форум за Дунавската стратегия. Какви са предимствата, от които могат да се възползват компаниите?
- Дунавската стратегия отвреме навреме „изплува на хоризонта като удавник“. Всяка страна има възможност да кандидатства в рамките на европейската стратегия, като това може да стане и на регионален принцип. Твърди се, че проектите, които са подготвени по поречието на Дунав, са 400 за около 100 млрд. евро. Като приоритетни области се очертават развитието на транспортна инфраструктура и енергийни мрежи, опазването на околната среда и биологично разнообразие, намаляването на замърсяването по Дунав и др. Оттук нататък Европейската комисия (ЕК) трябва да подготви проект на стратегията, а догодина тя да бъде приета. Идеите ги има, сега трябва да се разработят качествените проекти.
Интервюто взе Диана Йосифова
