След грабежа и последвалия крах на КТБ, четирите „резидентни" банки в България с преобладаващ гръцки капитал вече притежават една трета от банковите активи в страната. Гръцките инвестиции в българската икономика съставляват едва 7% от чуждите капиталовложения в страната. Евентуален челен сблъсък на затъналата до гуша в дългове и популизъм Гърция с ЕС обаче може да коства работните места на повече от 200 хиляди българи, които все още намират сезонна или постоянна заетост в гръцката икономика, смятат Бертрам Ролман, германски инвеститор в България и икономистът от БАН проф. Гарабед Минасян.
Гръцката криза вече взима жертви и в България: все по-рядко в Южна България се чува гръцка реч; потокът на гръцки туристи през Кулата е намалял сериозно, а хотелиерите и търговците в Петрич и Сандански могат само да мечтаят за времената, когато кервани от автобуси и коли от съседна Гърция в края на седмицата са им правели целия оборот за месеца.
Мълчанието на банките
За разлика от Гърция, пред клоновете на банките с гръцки капитал в България опашки няма. Но пък има признаци, че не всичко и при тях е наред. Така например Пощенска банка неотдавна тихомълком е въвела такси при всяко теглене от сметки и депозити на клиенти, независимо от размера на изтеглената сума и въпреки, че подобно условие не фигурира в договорите с клиентите.
Професорът по икономика и бивш надзорник на БНБ Гарабед Минасян смята, че съществува известна опасност за нормалното функциониране на гръцкия банков капитал в България. „Българските „резидентни" банки с гръцки капитал ще трябва по някакъв начин да помогнат на централите си в Гърция. Така може да се стигне до изтичане от тях на местен български капитал", казва експертът. Банковият надзор на БНБ може и да си свърши работата, това обаче не отменя опасността от възникване на напрежение в българския банков сектор, добавя експертът.
Професор Минасян подозира, че част от изтеглените през миналата година от България 2 милиарда евро капиталовложения са изтекли по каналите между резидентните банки с гръцки капитал и централите им в Гърция. „А това са една четвърт от задграничните капиталовложения в България", припомня икономистът.
Защо изтичат гръцки капитали от България?
Бертрам Ролман е бивш собственик на шивашка фабрика в Гърция, а днес ръководи шивашкото предприятие „Пирин Текс" в Гоце Делчев. Заради ръста на заплатите в южната съседка на България и дъмпинга от Китай той решава да премести бизнеса си в България. Той обаче не е единственият предприемач, решил се на такава стъпка – в Южна България работят десетки шивашки цехове с гръцки собственици.
Привличаше ги евтината работна ръка, но сега те не могат да намерят кредитиране в Гърция за дейността си, а това ги принуждава да закриват българските си предприятия", твърди Ролман. Според него, ефектът от това за българския шивашки бизнес е минимален. Като цяло, гръцката криза няма да повлияе съществено на България, особено в индустрията и по отношение на чуждите инвестиции, смята германският предприемач. „Е, намаля потокът на гръцки туристи към Гоце Делчев, но това е нищо в сравнение със спада в Сандански и Петрич", констатира Ролман.
Гърция - втора Аржентина?
„Икономистът Гарабед Минасян вижда паралели между сегашната ситуация с гръцкия външен дълг и положението на България през 1994 г. в преговорите ѝ с банките-кредиторки за опрощаване на част от натрупания от комунистическия режим в НРБ външен дълг. "Тогава международните финансови институции и Западът много ни помогнаха, а Гърция днес като че ли не желае такава помощ", сочи разликите Минасян. Той е уверен, че в крайна сметка в отношенията между Гърция, ЕС и международните финансови институции ще се стигне до компромис. „Но гърците ще трябва да платят изяденото и изпитото от тях, когато страната теглеше безотговорно дългове на базата на фалшиви данни за състоянието на гръцката икономика", убеден е той. Бертрам Ролман не очаква сериозни сътресения и смята, че новото гръцко правителство бързо ще се върне в реалността. „Най-трудната част като че ли вече премина", казва той.
Проф. Минасян обаче смята, че ако в крайна сметка упорството на гръцкото правителство доведе до излизане на Гърция от еврозоната, то катастрофата е неминуема. „Ситуацията ще наподобява излизането на Аржентина от валутния борд с долара през 90-те години на миналия век, което доведе до трикратно обезценяване на аржентинското песо и до „Великден" за длъжниците на аржентинските банки. Подозирам, че същото ще се случи и с новата гръцка драхма, която ще се обезцени 3-4 пъти", казва професорът. Той си пожелава българските политици и управници да са си извадили поуки от грешките на Гърция и да не тръгват по пътя на задлъжняването и консумирането на лесни пари.
DW
Най-четени статии:
-
Европейският съюз подготвя "план Б" за запазване на икономическите санкции…
-
САЩ и Украйна обявиха днес, че са сключили икономическо споразумение…
-
На Запад има хора, които споделят руските ценности, а редица…
-
На фона на смъртоносните сблъсъци между сунити и друзи край…
-
Руската армия няма нужния капацитет да завземе украинските градове Днипро…
-
С търсенето на леки, маневрени и устойчиви на офроуд условия…
-
Военнослужещите в Украйна изпълняват изключително важна мисия и затова получават…
-
"Държавите, които се присъединиха към НАТО, автоматично станаха цели за…
-
Украинският президент Володимир Зеленски е попаднал в политически капан, в…
-
Руско-литовската певица Кристина Орбакайте и сръбско-хърватският музикант Горан Брегович са включени…
от нета
-
Овен Днешният празничен ден Ви поднася възможност за…
-
„Нямам много време за почивка“, признава Владимир Путин. И когато…
-
Джийн Симънс защити решението си да иска от феновете си…
-
Британската поп икона Роби Уилямс привлече вниманието с откровено признание…
-
Американската рапърка Мелиса Вивиан Джеферсън, по-известна като Лизо, която тежеше около…
-
Звездите и планетите не винаги се намират в добра позиция.…
-
Истински шок настъпи в студиото на "Кой да знае", след…
-
След дълго мълчание, последното гадже на покойния Денис Теофиков –…
-
Едва на 23 години, красивата дюстабанлийка Ферай Неджиб от „Ергенът“ вече…
-
Кожата на лактите може да бъде индикатор за развитието на…