Наполовина да бъде намален ДДС за хляба, предложиха вчера производители, убедени, че подобна мярка ще извади на светло бизнеса.
Не е тайна, че в момента хлебарите работят на ръба на фалита, защото разликата между себестойността на продукта и цената на едро е само няколко стотинки. На тази преса могат да издържат най-големите, които са индустриализирали производството си. По-малките в бранша, които са и по-многобройни, просто си спестяват налога. Те лъжат държавата, за да оцеляват. Държавата от своя страна пък държи високо налога, залага приходи и разпределя разходи. Но, както се потвърди и през последните дни държавните сметки се оказаха в голяма степен виртуални.
Изходът е в нисък ДДС, реални обороти и истински бюджетни постъпления. Звучи логично, остава само да е възможно. В цяла Европа има диференцирани ставки на данъка върху добавената стойност. Налогът за лекарствата, храните от първа необходимост, за книгите, детските облекла и т. н. стоки е по-нисък от стандартния, понякога дори е нула. Данъчните обаче знаят, че различни ставки много по-трудно се администрират. Освен това – направят ли веднъж компромис, верижната реакция ще им е вързана в кърпа.
Кой е крив тогава? Държавата държи високо данъка, за да го събира лесно, а бизнесът седи на тъмно, крие обороти, за да оцелява. Както се казва, „балансът“ на интереси е намерен, но всички са недоволни.