Не една, а цели четири енергийни компании, включително и турска, проявили интерес и проучвали възможностите за износ на български ток за Турция. Новината, съобщена от инж. Митьо Христозов, шеф на диспечерите в НЕК, звучи като в добрите стари времена, когато Турция поемаше по 700-800 мвт от българския излишък на електроенергия.
Преди да се стигне до сделка обаче, и четирите компании прекратили преговорите. С две думи, става въпрос за разузнаване, а не за действителен икономически интерес. Още повече че цитираните количества за износ към Турция не надвишават 200 мвт, което е по силите и на сегашната ни енергетика, чиито възможности са силно редуцирани след спирането на четирите малки реактора на АЕЦ „Козлодуй“.
Не се сбъдват и мечтите на НЕК-лобистите да се вдигнат рязко регионалните цени на електроенергия. Токът поскъпва, тъй като регионът изпитва хроничен недостиг на енергия, но това става бавно и обслужва повече интересите на европейските компании, отколкото на българските. Причината е, че по време на кризата в Европа падна рязко енергопотреблението. У нас кризата причини същото, но за разлика от Стария континент, падна и производството.